Когато мисля за бъдещето, естествено, има и хубави моменти, но в повечето случаи се насочвам към това, че няма нищо вечно, всичко е преходно, и макар с човека, с когото съм, да имаме наистина сериозни и силни чувства един към друг, неизбежно стигам до размисли, че всичко ще свърши, и то по ужасен начин, а както съм дяволски привързана, аз сигурно ще се превърна в постоянно плачещ и не виждащ нищо хубаво в живота емоционален парцал Това неизбежно ме сдухва