Работата е там, че се държат с нас като с домашни любимци, а забравят че не сме и ако досега сме живели с тях, то сега можем и без тях - независимо дали ще ни е лесно или не - въпросът обаче не е там.Лесно ни настройват с-у себе си и после се питат защо се държим така с тях, а не осъзнават, че златната клетка която ни осигуряват не е решение на ситуацията.Та нали свободата се корени в това сам да си поставиш ограничение.Тогава за каква свобода говорим след като нямаме това право?