- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Стори.
На 20 съм вече и би трябвало да имам ориентация какво точно искам от живота и каква амбиция за постижения имам. Замислям се и не откривам нищо съществено . Което от своя страна ме обезпокоява и не ми дава спокойствие . Чувствам се адски тъжно понякога дори мога да го нарека самотно . Обгърнат от познати, които не могат да ми се впишат във личния критерии, по който мога да ги нарека приятели рядко имам онази възбуда и кеф , които може да се усети само когато човек чувства, че е подкрепян и има на кой да разчита независимо от обстоятелствата. Да , имам чудесни родители , които винаги са ме оставяли да правя каквото преценя , но сега когато съм достигнал тази възраст осъзнавам, че до голяма степен това е грешка. Не мога да ги обвинявам , но имам усещане на изпуснати ценни моменти, база от знания, които ако бяха в момента със мен , вероятно нямаше да ги има и тези редове. Не успявам да си обесня състоянията си , искам внимание от познатите, получавам , но не ми е достатъчно , а недостига се превръща в крайно отрицателна емоция за мен. Проблема би следвал да е в мен , поради несъгласието да приема за сериозен приятел , човек който смятам за по ниско ниво от мен ( тук идва момента , че се запитвам на каква основа претендирам за това въпросно ниво) . Както и да е . Най големият проблем за момента си остава приятелката ми . Прекалявам с довериоето и обичта й . Заедно сме от близо 2 години, смея да твърдя от средата на това време не я обичам . Няма я тръпката в мен, но в нея продължава и правеики равносметка на стотиците , дори хиляди неща които е направила за мен и знаейки колко много продължава да държи на мен и най-вече да ме обича не мога да сложа край на връзката . Просто нямам тази сила защото съм сигурен без нея не знам какво ще правя . Привързаност , адска привързаност . Но въпреки това искам нещо ново и двете неща ме разкъсват . Лъгах я няколко пъти , не се почувствах кой знае колко зле , но когато и няколкото пъти ми прости безцеремонно ми стана отвратително от постъпките и начина по който я наранявах. Скарахме се преди няколко дни и от тогава не сме се чували и виждали. През тези дни, когато бях сред хора не се и сещах за нея , но прибирайки се оставяйки сам ми ставаше тъжно . Дори в момента ми е такова. Искам да и се обадя, но същевременно не желая . А знам , че страда много . Не мога да преценя какво да направя или по точно не мога да преценя какво искам . Супер тъпо се чувствам . Пиша го тва не толкова за съвет колкото да пробвам как ще се почувствам след като го излея. Кофти , няа никва промяна .
Трябва ти почивка. Скоро имах и аз такъв проблем (става на въпрос за връзката ти). Все пак две години не са малко време, свикнали сте заедно и предполагам, че някъде там в сърцето си ти я обичаш. Или може би искаш разнообразие? Дайте си малко почивка и без това малко или много сте си омръзнали. Няколко седмици или месец според мен ще ти бъдат достатъчни за да разбереш какво ще правиш с живота си, дали изпитваш все още нещо към приятелката си или не... Друго не знам какво да те посъветвамаа и недей да я лъжеш - от това най-много боли.
>>> House Music <<<
Напълно съм съгласна с Insatiable.Дай си малко по4ивка така и тя,и ти ще усетите дали все още я има тази тръпка.Отново се придържам към мнението на Insatiable 4е не трябва да я лъжеш-запо4ни с леки намеци, може би и тя не изпитва миналите силни 4увства.От думите ти разбирам 4е при вас не толкова 4увствата надделяват,отколкото привързаността и това 4е сте свикнали един с друг.
Но още веднъж ти повтарям-моми4етата най-много мразим да бъдем лъгани-ако си откровен с нея-тя ще го оцени и ще те разбере,но ако продължиш да я лъжеш може би няма да се разделите дори и с приятелство.Успех!
Don’t forget
to Remember me
I’ll be back – so remember me
Please keep me in your heart
If we have to ever part
Don’t forget me, to remember me...
~*~~*~ T.I. ~*~
~*~
Според мен трябва да и се обадиш до колкото разбирам от това което си написал тя няколко пъти ти е прощавала за лъжите ти което ме кара да мисля че за да ти даде няколко шанса значи има нужда от теб и те обича.Лошото е че ти не си се почувствал зле от това че си я лъгал което показва че може би както ти саимия казваш си прекалено привързан към нея за да се разделите,но не мисля че все още я обичаш.Но все пак ти най-добре можеш да кажеш това дали я обичаш или не но поговорете защото с това мълчание се измъчвате и двамата![]()
Въпроса не в почивката. Взехме решение за почивка веднъж и стана една ... дълга история (по моя вина).Първоначално написано от Insatiable
Познаваме се адски добре, имаме приятелство , привлича ме адски много чрез сексапил ... но в мен нещо го няма , нещо което много ценях преди . Мислех за раздяла и евентуално запазване на приятелството ни, което е много важно за мен... но стигнах до това , че не мога да търпя, ако случайно някога, от някъде изкочи някой и тя има връзка с него . Дори само като си представя , че може да харесва друг и на 50 % както е харесвала и обожавала мен ..няква горчилка ми става и ме стяга в гърлото. Човек със самочувствие съм , че мога да си решавам подобни проблеми сам,но тук не намирам изхода,по който ще излезем всички щастливи .
Иначе мерси за коментарите .
....
2 пъти поустнах един и същ комент , нета ми се избъзика. Трийте го.
Не знам дали си сигурен в това, което казваш. Значи нямаш чувства към нея вече и тръпката я няма? И аз така говорех преди ... разделихме се, след 3 седмици осъзнах, че не мога без него, че много го обичам и сега пак сме заедно. Пък и щом казваш, че би я ревнувал от някой друг значи все пак има нещичко. Не знам, ти сам можеш да прецениш какво да направишУспех!
>>> House Music <<<