Това е момент на падение - тъга и ревност разяждащи душата ми.Той е далеч и в главата ми непрестанно се сменят сцени, в които той е с друга, макар разумат ми да знае че това е лоша шега на болното ми въображение.Боли ме безкрайно много - страх ме е да не го изгубя, защото без него всичко губи смисъл.Той го знае - аз също - приличаме си до болка - той ревнува не по-малко от мен.Няма думи с които да опиша това, което чувствам към него, а времето в което сме далеч един от друг ме убива.Обичам го, а от любовта боли дори когато привидно няма проблеми