Аз не търся помощ от вас - права си че няма с какво да ми помогнете.А колкото до тва дали му вярвам или не - бих ли била с него ако му нямах вяра.И да - проблема ми е именно в това че си въобразявам разни неща - но поне знам че са плод на мозъка ми.И все пак не съм му вдигала скандали никога относно момичета - не съм му забранявала нищо.Та коя съм аз да го поставям в кафез - той носи глава на раменете си.Работата е там, че въпреки това понякога се чувствам ужасно заради всички тия мисли...Все пак който не е ревнувал поне малко своята половинка не знае що е обич или поне тва е мойто мнение.Не ме разбирайте погрешно - на приятеля си имам вяра, но на момичетата които се въртят около него не.Все пак не искам да го изгубя...