Страх ли ви е от самотата?

[ZaHaRcHe]

отначало ме беше страх.. но сега като че ли не

[MayKyTy]

Ни най малко не ме е страх

[sLaDkA_GrEsHkA]

po princip se strahuvam ot samotatache ot privurzana kum choveka do men,,, no mislq che bih predpochela da sum sama i da znam che moga da razchitam samo na sebe si otkolkoto da pozvolq da buda izpolzvana i da me ostavqt kogato nai mnogo imam nujda

[AliceSw]

98% от времето съм сама и за момента така е по-добре, въпреки че се сдухвам, но повече ме е страх да тръгна да градя "сериозна връзка"

[GregoryHouse]

Ох понякога си умирам само и само да ме оставят намира сам...не ме е страх...даже ми е приятна понякога...човек има нужда от време навреме да е сам...нещо като почивка е...опитайте не се умира...засега

[linka92]

Ам,аз досега друго положение съм нямала.Все някакви несериозни завоевания за по една седмица и все аз ги одрязвах.Най-накрая УЖ се влюбих и той се оказа най-големия ебач в областта-е не,мерси.Аман вече!То или само за ебане мисли,или 2 думи на кръст не може да каже-то т'ва мойто не е живот .Та досега не ми е пречило,че почти постоянно съм сама(поне за моите ненавършени 15 год.-1 месец ми остана).Има и моменти,в които съм напълно отчаяна и си казвам"Бах му майката,лапетата на по 13 години(че и на по-малко напоследък) имат повече "клиенти",отколкото "авторитетните" проститутки на магистрала Тракия,а аз едно свястно момче не съм си намерила досега."Ама все се успокоявам,че има време.Явно аз съм някаква задръстена,знам ли Пък може и стара мома да си остана(пази боже).Дано да се появи някое свясно момче,а не ебачите,играещи по цял ден на компютъра.Ха дано,ама надали.Та много се разписах аз май.

С една дума.Досега го приемах за нормално да съм сама,ама вече взема да ме човърка нещо ей така отвътре,пък ха да видим

[babity]

Странна прица съм аз...точно когато имам най - голяма нужда от подкрепа и обич се оттеглям сама, не се виждам с никой и никъде не излизам... Преди самотата беше най - големият ми страх (словореда ми рулира, дано сте разбрали кво искам да кажа), но вече го преодолях (поне така си мисля)...

[napalm]

Strah li vi e ot samotata? I ako ste sami no imate nujda ot polovinka kakvo pravite?
Редактирано от:ЦвЕтИт0.Заглавието на темата,трябва да бъде написано на кирилица.

the post has been killed

[iiirish]

Да. Честно казано дори мисля, че това в края на краищата е най-големият ми страх: да не остана сама. Не съм го мислила веднъж или два пъти и съм наясно, че не винаги мога да променя нещата в моя полза. Има моменти, когато усамотение ми е нужно наистина, но има огромра разлика между "усамотение" и "самота"!!! Страх ме е от самотата! Когато тя наистина е факт в живота ми, изпадам в депресии подобни на тази в момента... сякаш никога повече няма да съм с мъж, никога повече няма да усетя подкрепа и опора, сякаш винаги ще бъда... сама... И това ужасно много ме плаши - повече от всичко на този свят, повече дори и от смъртта

[Tempestjuji]

ми..не ме е страх..имам си момче, имам си малко,но свестни приятели, на които винаги мога да се опра.... и все пак признавам,че понякога (особено на празници) се чуствам супер сдух и супер сама

[alkobalko]

Да, мисълта да остана самичка е наистина плашеща.

[freedom]

Никога не ме е било страх от самотата... Да остана сама,в смисъл без момче до себе си... Но винаги съм изпитвала страх към тази самота - без приятели... Сам-самичка на този свят...Да си нямам никого... Тогава,направо не знам какво ще правя хаха

[prettyIdeath]

Като нямам половинка имам много добри приятели които могат да заместят всеки..А колкото до това какво правя когато искам,а нямам половинка...Определено не тръгвам да я търся.. Сами се намираме