Защо винаги когато човек се почувства щастлив се намесват родителите и развалят всичко?Защо трябва непременно да наложат волята си?Нима не разбират, че щастието на децата им е над всичко друго?Май не.Не им ли стига, че са дали възпитание и образование на детето си ами и в личния му живот трябва да се месят.Да казват с кой да се вижда и с кой не, да казва кога да си има приятел и кога не - нима това е нормално?нима е нормално да искаш да поставиш в кафез детето си само за да знаеш че то ще направи това което ти искаш?Нима е нормално да определяш живота на детето си сякаш то е пионка от не се сърди човече?Не разбират ли, че и ние децата имаме нужда от любов - не само родителска - тя е крайно недостатъчна.Не разбират ли, че по този начин ни отблъскват от себе си?Не разбират ли, че всичко би било много по-лесно ако само ни оставят да бъдем щастливи, дори това да значи да отпием от горчилката на живота?Явно не разбират
На 18 години съм (скоро и на 19 ще стана), а те все още искат да контролират живота ми във всяко едно отношение.