Херкулес, че си герой, герой си, но по-скоро като на Сервантес - Дон Кихот
Я сега кажи, това ти ли си го писал
СУИЦИДНИ МИСЛИ НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
Здравейте,
Искам да се самоубия, а не мога. Нужна ми е помощ.
Помогнете ми, искрено ви моля!!!…Вие сте единствения ми шанс да извърша това действие, без това да ви засяга лично и без това да зясяга търсените от мен цели в това начинание. Не ви моля за съдействие във физическото осъществяване.. въпреки, че ако някой от вас има нерегистрирано огнестрелно оръжие, или е лош шофьор – да ми се обади, телефона ми е написан по-долу…
Търся помощта ви в чисто социален и психологически план. Там нещо ми куца в цялата ми теория – знам, че само от вас мога да го получа това, което да обори досегашната ми животинска самозащита за самооцеляване. Нуждая се от вашата активна подкрепа в това начинание именно защото имам някакви все пак вкарани в главата социални и психо- норми, които говорят за контрол и за още по-лоши неща от едно обикновено самоубийство, а пък и всички знаем как само ние българите можем да се самозакопаваме един друг.
Сигурен съм, че ще ми помогнете, след като ме изслушате. Затова ще ви разкажа моята история, която най-вероятно отчасти е и вашата. Но предварително искам да заявя, че не искам да живея сред вас, и дори само заради тая обида - ми помогнете!!! Бъдете българи все пак!!
Идеята ми за самоубийството не е нова за мен, за първи път я преживях екзистенциално преди 15 години, когато моята любов от ученическите ми години и първия ми брак си отиде заради това, че ТЯ намери един друг мъж, който можеше да замести 12 години любов с едно просто нещо – финансова сигурност и жилище в София. Избрах си внимателно ден от календара, в който реших да се самоубия. Много ми беше тежко. И познайте какво също???
Много леко – знаеш си, че на еди коя си дата си отиваш, няма да те има вече. Можеш да се освободиш от всичко, като норми, правила, изисквания, очаквания от другите, и най-вече цялото минало и да си правиш, каквото си идкаш. Нали ще се мре! Извиднъж получих пълна свобода пред прага на смъртта, нещо, което очевидно ми е било липсвало, както и на всеки един друг човек. Впуснах се да изживея до капка последните мигове от живота си до въпросната дата, да изцедя всичко от тях – без да мисля за нищо. Изживях ги!!! Страхотно!!!
Ще попитате защо не съм се самоубил на онази дата преди толкова много години, че ви тормозя и сега?
Ами защото се влюбих в проститутката Таня, която даде всичко от себе си за да ме върне към живота. Беше прекрасно. Благодаря ти, Таня!!! Няма друга като теб!!!
Това беше до момента, в който тя не поиска по-сериозна връзка с мен. Спасих живота си, но бях пред положение да го загубя, заради което бързо създадох нова връзка с една барманка. Беше прекрасно!!! Някой от вас ходил ли е с барманка? Няма друго таква нещо… Но това си отиде, заради опита отново да бъда вкаран в някакви норми.
След това беше много-много прекрасно с много-много жени, докато не срещнах Поли, която беше невинна душа от провинцията, в която се влюбих пак. Забравих и за самоубийствата и за всичко. Повярвах си, че мога да се справя. Имайте предвид, че това е най-голямата грешка. Никой не може да се справи, особено сам J
Беше прекрасно, защото се справях донякъде. Но дойде времето да разбера, че това не ме удовлетворява, че любовта ми се е изтубила покрай справянето. И тогава всичко свърши – любовта си отиде, новите замени не ми носеха нищо като удовлетворение. Аз свърших. Нямаше повече любов!
Сега просто трябва да си отида, а не мога. Не заради друго – имам 2 деца от различни любови (да не се бърка със семейства). Никога не бих си помислил за самоубийство, ако прадядо ми не си беше сложил край на живота по тоя начин. Бил царски гвардеец при Фердинад, а се върнал на село след 10 години служба в София. Разбираемо се е самоубил – “как от град на село да се върнеш”. Аз ако си отида – децата ми ще знаят, че така могат да избягат от вас и те. Това ми е пречката. Не искам да обременявам децата си с моите избори.
Живеем в свят, в който повече отвсякота всичко е обвързано. Живеем обаче и в режим на свободата ни, който е недопустим. Парадоксът е в това, че който си реши да прави нещо в тоя режим, той си е повярвал, че е някой си, а именно целта на режима е да унищожи всяка индивидеалност, поради което всеки такъв човек става никой си, поради това, че не се е пречупил пред материално-адмнистративния ред налаган от системата. Все повече изглежда, че тия, които са някои ки, трябва да следват линията на поведение да се преструват, че са никои си.
Хайде, убийте моето тяло - опаковката, която ме кара да бъда зависим от вас и от неща, които дори и вие не подозирате, колко са порочни и обсебващи... Готови ли сте да то направите за мен? Или за който и да е друг, който има нужда от помощ за да спаси душата си? Направете го поне за това, което написах и да се свършва!
Спасете душата ми!
Ако има други като мен, нека поне преди да си тръгнем от тук, да си открием рубрика в блог. Бг?!
Помощ!