Цитирай Първоначално написано от NomNomNom Виж мнението
Видях ти суицидните писания. Нагласата ти е продиктувана не от обективно и рационално търсене на истината, а опита на отхвърленото ти "аз" да се самосъхрани. Роб си на собствените си страдания, както всеки от нас, само че си тръгнал в патологична посока и щастие няма да намериш.
И как стигна до извода, че писанията ми са суицидни (самоубийствени)? Нагласата на на който и да е човек, е на база житейски опит, и не може да бъде продиктувана от случайни или неслучайни събития в определен момент, а е съвкупност от преживяното до момента. Поне така мисля аз. А, инстинкт за самосъхранение има всяко живо същество, и това е природен феномен, или алгоритъм (програма) за оцеляване. Не се считам роб на когото или каквото и да било, защото се чувствам свободен да вземам сам решенията за себе си или за семейството си. А, за страданията, на които споменаваш, че съм роб, би трябвало да се погледне абстрактно. Мъчно ми е, че нямам син за наследник, който да е също като мен и да е моето продължение. И това е страданието, което всъщност имам. Само че, ако ти си жена, няма как да разбереш това.