
Първоначално написано от
npp
поне от една страна позицията ти е естествена, и поне донякъде имаш право, но ако дори (и) на много вярващи мъже не им е хрумнала идеята, че човекът, без значение мъж или жена, е подобен на робота, който някак си не е достигнал до там, че сам да се сети какво по-добро/висше (може) да направи за себе си или да поиска от онзи, който се явява негов стопанин и поддръжка, тогава какво остава за жените?!, жената разчита на мъжа, тя предпочита едни силни обятия да я прегръщат, държат здраво, да се отнасят добре с нея, така щото тя да намери онова, което хората в продължение на векове са наричали "изгубения(т) рай", обикновено мъжът владее/обладава жената, той е водещият, а жената е склонна да намира именно това за естествено, защото най-малкото природата и е такава, жената е като онази липсваща част от мъжа, без която той не би могъл да изпита уравновесеността, която го измъква от (хаоса/бъркотията на) мъжката похот, той пък е онова, без което жената не би могла да намери онази твърдост, стабилност, непоколебимост и предприемчивост, които правят човека да се "издигне" над разтлението, но, каквото и да кажем, при всички случаи човеците имат нужда от обновление, а особено жената може да се окаже по-изгубена в това отношение, защото както роботът не би могъл да се усъвършенства ако създателят/стопанинът му не го е направил/не го направи да бъде/достигне (на) по-високо ниво, така е и с човеците, например какво биха могли да разбират едни предполагаеми пещерняци от каменната епоха?!, а още по-напред би бил уместен въпросът защо въобще трябва да сме роби на (по)знанието?!