Много е странно как като оби4аш някого, оставяш вси4ко друго на заден план. Себеуважение, гордост.. заради този 4овек. И се самоунищожаваш буквално. Но и в някакъв момент.. свикваш един вид.. пак те боли, но някак си не е същата онази остра, изгаряща болка, която те обзема целия и от която ти се струва, 4е ще умреш. Удивително колко носим на болка, а?
В момента съм в такава ситуация. Оби4ам бившия си, колкото и да не го заслужава. Оби4ам го, въпреки 4е преди два месеца ме остави заради друга, лъга ме най-долно и ужасно, изневерява ми... И още го оби4ам. И още съм с него понякога и бих му простила, бих го поискала обратно, ако той реши да се върне. Оби4ам го, въпреки 4е най-откровено си ми каза, 4е не иска да бъде с мен в момента. Не 4е не ме оби4а, но иска да си поразвява оная работа по 4уждо. Оби4ам го, въпреки 4е знам, 4е в момента е с друга и най-вероятно спи с нея и й говори най-милите неща, прави й подаръци и така му харесва. Въпреки 4е ме наранява безумно, все още го оби4ам и се съсипвам по него. А не си заслужава, наистина. И аз самата не мога да си обясня как така търпя толкова много неща