Харесвам Коледа, защото тогава някак си се налага щастието. Харесвам пред-Коледните пазари, обожаавам да правя окраса в къщи (а вече имам цели 3 етажа на разположение . Но има и отрицателна страна - не знам защо, но винаги около Коледа ставам малко тъжен - замислям се за прекалено много неща. Тази Коледа ще бъде първата без дядо ми и сигурно ще бъде неприятно, а и наще вече не могат да стоят в една стая достатъчно дълго, че да мине вечерята на Бъдни вечер - предполагам, че пак ще има скандали.

Но има едно нещо, което всяка Коледа правя и това нещо чакам всяка година. С една адски добра приятелка излизаме следобед и цяла вечер се разхождаме по центъра, докато вали сняг и гледаме красивите витрини, окраси, взимаме си голеееми близалки от Коледното изложение на НДК и обиквено до края на разходката сме се препълнили с торби с дребни, празнични сувенирчета (най-често си взимаме разни порцеланови еленчета, Дядо Коледовци и т.н.... вече имам доста :Р )

Коледа е красив и семеен празник и е хубаво да го празнуваш с най-близките си хора. И въпреки че сърцата на хората са очукани от трудния живот, на този празник се поражда едно топло чувство отвътре... ето за това чувство си мечтая през останалите 11 месеца.