мразим Коледа заради родителските тела, които последните 5-6 години все ме заебават сама в нас с баба и заминават на гости на приятели...е да, миналата година ме взеха с тях и се почувствах в 18 век, докато готвех, миех чинии и се правех на перфектното невинно девойче, докато всички ми скачаха по нервите
най-силното ми усещане за Коледа се събужда в момента, в който вляза, измръзнала в едно кафенце...нищо особено, но едно от малкото места в града с истински хубава украса...пуснат ми Ласт Крисмас на Джордж Майкъл, поръчам си голям ром и запаля цигара...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....