Полудявам! Толкова искам един мъж, че направо се размазвам. Никого не съм искала така! Никога! От къде ме споходи тази лудост незнам. Не мога да му го кажа. Нямам основателна причина за това! Обаче го искам като ненормална. Идва ми да го издебна някоя вечер в тъмното и да му се нахвърля. Знам, че и аз го привличам. Откачам направо! Идва ми да го награбя и да се целуваме като откачени, а после да се любим така, сякаш утре ще настъпи краят на света. Като го видя и краката ми омекват. Незнам дали е любов, но луд мерак и страст със сигурност! Е, такава дивотия още не беше ми се случвала,ама след 5 месеца на сухо...Е, аз още удържам фронта и не съм му скочила на човека на врата, ама нещо не мога да си имам доверие на мене си. Не мога да гарантирам, че някой ден няма да се изтрещя напълно и няма да му се нахвърля наистина! Представям си какви очи ще ококори и ми става смешно. Наистина го искам ужасно много, но си поставям спирачки, защото незнам как ще се чувствам, ако го направя. Дали няма да се чувствам зле, да ми е гузно и гадно и да направя най-голямата грешка в живота си? От друга страна си казвам: Утре може да се гътнем да умрем и какво? Ще сме си пропиляли живота просто така, поставяйки си забрани.
Ще ми е интересно да чуя мнения "за" и "против" дали трябва човек да се отдаде на изкушението или трябва да си "наляга парцалите" и да си стои в своето си ъгълче?