Да, мисля, че е така. Когато си влюбен отначало в "розовия период" си затваряш очите за недосттъците на този, в когото си влюбена. А по-късно сизатваряш очите и пред грешките му и си склонен/на да простиш повечето от греховете му. И все трябва а има и малко разум в любовта. Дли той наистина сгреши? Струва ли си да повдигам въпрос за толкова малко нещо? Бих ли могла да продължавам да съм с него, ако той направи това и това? Това са само малка част от въпросите, които ни носи любовта, и ако ние не можем трезво да ги преценим, сме...загубени.