По улицата малко камъче подритвам,
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?

Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината,
и при изгрева на утрешния ден!

И ето вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце,
и в мен любов започва да пламти!

Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига,
и в теб запалих онова пламъче!

Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща,
и чакат любовта във утрешния ден!

Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

Ти, човече, помни,
Видиш ли камъчето цветно…
В теб го запази,
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!