Камъче

[Inconsolable]

По улицата малко камъче подритвам,
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?

Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината,
и при изгрева на утрешния ден!

И ето вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце,
и в мен любов започва да пламти!

Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига,
и в теб запалих онова пламъче!

Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща,
и чакат любовта във утрешния ден!

Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

Ти, човече, помни,
Видиш ли камъчето цветно…
В теб го запази,
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!

[***(=+ ~ pi$ank@ ~ +=)***]

Много ми харесва!!!А кой е автора?

[Inconsolable]

Много ми харесва!!!А кой е автора?

Аз съм авторката

[vodka_f]

добро добро

[KoK0ScHe{F}]

Обичах те,но ти не ме обича.
В сърцето силна болка усещах аз,
но страх ме беше да ти кажа,
за да не разваля чувствата ви
между вас.

В сърцето огън гори,
душата ми боли и крещи.
Неможе да се живее така
затворен в себе си и в самота.

Духове шепнат ми не е единствен,
че има много по-идеални,
но аз не търся много
стига ми уважение и обич.

Чудя се какво да правя,
има ли смисъл за всичко това,
и само едно може да ме излекува
това е можеби смъртта.

Душата отново боли и крещи,
не иска да си отива от този свят
и тихо думам й "млъкни"няма начин,
няма как!

Сега съм тук щастлива усмихната
и добра,защото вече открих любовта
и трябва да се грижа за моите деца!


Това измислих аз надявам се да ви хареса!

[Presley]

По улицата малко камъче подритвам,
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?

Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината,
и при изгрева на утрешния ден!

И ето вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце,
и в мен любов започва да пламти!

Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига,
и в теб запалих онова пламъче!

Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща,
и чакат любовта във утрешния ден!

Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

Ти, човече, помни,
Видиш ли камъчето цветно…
В теб го запази,
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!

Имаш талант,продължавай да пишеш.

[LordOfLight]

Обичах те,но ти не ме обича.
В сърцето силна болка усещах аз,
но страх ме беше да ти кажа,
за да не разваля чувствата ви
между вас.

В сърцето огън гори,
душата ми боли и крещи.
Неможе да се живее така
затворен в себе си и в самота.

Духове шепнат ми не е единствен,
че има много по-идеални,
но аз не търся много
стига ми уважение и обич.

Чудя се какво да правя,
има ли смисъл за всичко това,
и само едно може да ме излекува
това е можеби смъртта.

Душата отново боли и крещи,
не иска да си отива от този свят
и тихо думам й "млъкни"няма начин,
няма как!

Сега съм тук щастлива усмихната
и добра,защото вече открих любовта
и трябва да се грижа за моите деца!


Това измислих аз надявам се да ви хареса!

За отделни теми да си чувала, слагай си твоите си произведения в др тема не в темата на момичето.

Inconsolable страхотен стил, интересен замисъл. Поздравявам те! Прегръдка!

[Inconsolable]

Благодаря на всички