Обичах те,но ти не ме обича.
В сърцето силна болка усещах аз,
но страх ме беше да ти кажа,
за да не разваля чувствата ви
между вас.
В сърцето огън гори,
душата ми боли и крещи.
Неможе да се живее така
затворен в себе си и в самота.
Духове шепнат ми не е единствен,
че има много по-идеални,
но аз не търся много
стига ми уважение и обич.
Чудя се какво да правя,
има ли смисъл за всичко това,
и само едно може да ме излекува
това е можеби смъртта.
Душата отново боли и крещи,
не иска да си отива от този свят
и тихо думам й "млъкни"няма начин,
няма как!
Сега съм тук

щастлива усмихната
и добра,защото вече открих любовта
и трябва да се грижа за моите деца!
Това измислих аз

надявам се да ви хареса!
