Въпреки че доста съм си патила от това мое разбиране, все пак ще го изразя: Никой не заслужава, ако го обичаш ( приятелски или по друг начин) да живее в заблуда. Аз не бих искала да живея така, не искам дълго да сънувам сън, от който в един момент ще ми е по-тежко да се събудя. Затова предпочитам да бъде искрена. Който иска да го оценява, ако някой не е достатъчно зрял да го направи, то когато порасне и се размисли, дано разбере, че съм постъпила правилно. Аз постъпвам правилно за себе си. И щях да му кажа, че не го обичам.