Най-големият жест ли? Ами може би това, че момчето, което харесвах до полуда (буквално), реши да ми даде шанс, оцени човека в мен, дори и да не се познавахме много, успяваше да ме приеме за приятелка, не мислеше за мен като за някоя по-малка кифла (всъщност имаме само 1 година разлика, ама знаеш ли ги какви са...), а усети, че държа на него, откакто сме били заедно ми е споделял как когато е изпадал в наистина по-кофти ситуация, аз съм била първия човек, от който му е хрумнало да иска подкрепа... Върхът на всичко беше, когато ме покани у тях заедно с останалата част от компанията му да посрещаме заедно July Morning и прекарах една от най-хубавите вечери в живота си, а може би и най-хубавата - това беше първият път, когато се бяхме видяли и общували наживо за повече от 5 минути, преди това само по скайп...
Ето това няма да забравя никога, защото заради този негов жест сега сме заедно Макар че много пъти ми е казвал, че и без да съм се съгласила да прекарвам онзи път нощта у тях, пак е нямало да ме остави на мира...