Моят приятел замина в Манчестър за известно време.В началото ми беше адски тъжно, но вече свикнах.Много ми липсваше в началото и сега ми липсва, но някак си се чувствам по-свободна.Той много ме ограничаваше-не можех да се виждам с момчета, които ми бяха приятели и то много добри и сега мога да се забавлявам истински..няма думи от типа на "Какво го гледаш този",-при условие, че не гледам никого "Ето го гвоя любимец"(щом някой според него е симпатичен-трябва задължително и за мен да е така).Сега ми е много леко, до такава степен съм свикнала без него, че дори и вече не зная дали така всъщност е по-добре!Но при вас най-вероятно нещата стоят по-различен начин.Ще ти кажа само-свиква се!А и така от една страна е по-добре.Защото, колкото по-често започнете да се виждате..толкова по-често започват караниците, казвам го от личен опит, а сега поддържате тръпката жива!И дълго ще я пддържате, повярвай ми, стига любовта да е истинска!