Нормално е да си има приятел.Просто се опитай да я разбереш и да се поставиш на нейно място.

То и аз какво съм тръгнала съвети да давам,след като аз не понасям мъжа на майка ми(2ри брак е).Примирила съм се,донякъде аз съм си виновна,защото като ме питаше на времето "Имаш ли нещо против да живеем с този човек" и аз съответно отрекох.Носеше ми шоколадчета,това-онова,добре си изигра картите и аз с лапешкия акъл...Не,че ако бях казала,че не го харесвам щеше да се промени нещо,но може би би се замислила малко повече майка ми.Е,каквото станало-станало.

За това лек няма,винаги ще я ревнуваш и ще искаш вниманието да е изцяло в/у теб.

П.С.Аз не ревнувам майка ми,просто мъжа й се държи като..айде ще се въздържа.