Има ли надежда?!

[thedutchess]

Здравейте! По принцип аз съм тази която дава съвети а не иска такива, но кръговрат кво да се прави. Един вид вече ви поставям пред свършен факт, но просто искам да споделя с някого, защото се надявам да се почувствам малко по-добре и някой да ми каже че не съм постъпила толкова лошо, колкото си мисля. Ето всъщност за кво става въпрос: Значи откакто се премсетих в друго училище след 7ми клас, вече 3-та година харесвам един мой съученик. Той си е съвсем обикновено момче, със страхотно чувство за хумор и аз си мисля че с него бях най-близка от всички момчета в класа, докато не дойде деня в който реших че трябва да му призная че го харесвам, и то аз изобщо нямах никакво такова намерение, ама просто натам тръгна разговора /по скайп обаче/. И той реагира както се очакваше - понеже аз преди не му бях намеквала за това, той сто процента беше в шок.... докато ми отг на съобщението сигурно бяха минали поне 10 мин. И той ми пишеше, че не искал да си мисля че се подиграва с чувствата ми или че е груб но си е бил обещал да няма нищо сериозно с момиче от неговия клас и че ще бъде кофти ако за напред стане така че да се мразим до 12 клас, а и също че оценява това което съм направило, но просто не можел да отговори на това и уважава хората които са достатъчно смели за да признаят такова нещо... Аз напълно го разбирам, но не мога да се примиря, просто не мога, знам че е кофти тва че сме от едни клас и така нататък, но си мислех че поне малко ме харесва. И днес за пръв път го видях в училище от онзи разговор насам, мислех си че няма да ми говори, но не беше така, каза ми няколко думи, но разбира се не относно случката и ми се стори че ме наблюдаваше повече от обичайното... Та както казах просто не мога де се примиря и все още продължавам да го обичам, той още повече ме накара да го обичам след като стана всичко това Просто не знам какво да правя отсега нататък... чудя се дали някога е възможно нещо да се случи м/у нас или това са само отчаяни и безпочвени надежди...
ПС. Мерси на всички които са си направили труда да прочетат моя роман.... а и също така забравих да кажа че преди известно време скъсаха с гаджето си, с което бяха заедно 1 година, ако това изобщо има някакво значение.

[anSsito]

Ем,миличка, много кофти се е получило при теб..
Но след този развой на събитията е най - добре да си продължиш напред и да се опиташ да насочиш вниманието си към други неща или да се занимаваш с нещо,което да отвлича вниманието ти от всичко около теб. А иначе с него си поддържайте приятелски отношения,да ще ти е трудно,но няма смисъл да се губи приятел.. А спокойно след време ще откриеш момчето за теб,просто си отвори очите и бъди нащрек.. А иначе просто не си втълпявай,че го обичаш и такива - лоша роля играе това...

[n1ght_shadow]

право е момчето
за да не ти е гадно пробваи да потушиш тези емоции към него..

[vikipf]

Мии аз съм така с едно момче от няколко години .. Хубавото е, че вече не сме в един клас... Да хубаво ще е да го забравиш.. а ако ли не.. Просто ще дойде момент, в който ще намериш перфектния човек... И ще забравиш любовта към съученика...

[Presley]

Попринцип аэ съм човек,който винаги има надежда Това е хубаво,эащото в доста кофти ситуации ме крепи.Пресполагам ,че и с теб е така.Само ,че според мен в случая поне эа момента няма шанс.Може би ,ако ти е харесвал и той ,щеше да ти отвърне.Надали го е спряло само това,че не иска да ходи с момиче от класа си.по начало това е доста глупаво оправдание.Та мисъта ми е ,че според това ,което си написала,аэ мисля,че въпросното момче няма чувства към теб.Единственият съвет,който мога да ти дам е да не се дистанцираш от него,а просто да продължиш да се държиш както преди да му приэнаеш.Пък той ако има нещо към теб-ще ти каже..

[HopeLesss]

Аз също не мисля, че трябва да губиш надежда. Вариантите са два. Първият е лош - той да не промени отношението си към теб, а ти някакси да се опиташ да го забравиш. Втория е оптимистичен - тъй като той знае, че имаш по-особени чувства, твърде вероятно е да започне да гледа на теб с различни очи и не след дълго да промени отношението си. Съветвам те за сега да не се натрапваш, да не говориш за чувствата си и да не го пришпорваш. Дръж се естествено, дружелюбно и не го отбягвай, стига това да не ти причинява болка. А иначе... времето ще покаже

П.П. И един подобен пример. Приятеля ми, с който сме вече почти година и с който бяхме в един клас, ме обичаше 3 години... Едва в 12 клас ми призна това, въпреки че аз тайничко подозирах, но също като твоя възлюбен имах дълга връзка, която приключих малко преди приятеля ми да ми сподели чувствата си. Е, сама можеш да се досетиш за развитието на историята. Така че горе главата. Желая ти успех, а ако не - има и други златни рибки в морето

[thedutchess]

Аз също не мисля, че трябва да губиш надежда. Вариантите са два. Първият е лош - той да не промени отношението си към теб, а ти някакси да се опиташ да го забравиш. Втория е оптимистичен - тъй като той знае, че имаш по-особени чувства, твърде вероятно е да започне да гледа на теб с различни очи и не след дълго да промени отношението си. Съветвам те за сега да не се натрапваш, да не говориш за чувствата си и да не го пришпорваш. Дръж се естествено, дружелюбно и не го отбягвай, стига това да не ти причинява болка. А иначе... времето ще покаже

П.П. И един подобен пример. Приятеля ми, с който сме вече почти година и с който бяхме в един клас, ме обичаше 3 години... Едва в 12 клас ми призна това, въпреки че аз тайничко подозирах, но също като твоя възлюбен имах дълга връзка, която приключих малко преди приятеля ми да ми сподели чувствата си. Е, сама можеш да се досетиш за развитието на историята. Така че горе главата. Желая ти успех, а ако не - има и други златни рибки в морето

Уаур какво съвпадение само... Много бих се радвала ако стане така, но ....само времето ще покаже. А само да допълня към темата, че от както му признах, все по често му срещам погледа, усещам как ме гледа, направо го виждам с периферното си зрение.. и се чудя дали не премисля нещата и започва да гледа по друг начин на мен....