Ами проблема е там, че май на залез отиваме с мойто момче. Много ми е тежко да го призная, но май е така. За една година изживяхме много заедно, както лоши така и хубави моменти. Но пък беше обич, сигурна съм.
Сега "обичам те" е само на думи. Макар и да отрича аз виждам, че той не е щастлив повече с мен. Преди се карахме, сега вече и това не правим. Не излизаме така често. Виждаме се на почивки, през 2-3 дни. Никой от нас не го интересува какво е правил другия или поне не се питаме. Имам чуството, че ако не му се обадя, той няма се сети. И най-лошото е ,че аз намерих друго момче, с което да си запълвам времето. Но осещам, че не мога без него. Изпитвам празнота, без него. Не искам да спрем до тук, макар и да не виждам смисъл. Искам да му се обадя, но незная какво да му кажа...
Моля Ви, дайте ми някакъв съвет относно моята ситуация. Да оставя ли нещатата така както са или да се опитам да поговоря с него?!