Изповедта на моето сърце

[razbito^sarce]

Чувствам се много гадно и имам нужда да споделя с някой това,което ме измъчва и някой да ми даде някакъв съвет. Въпросът е в това, че от почти 4 години съм влюбена в едно момче- първа любов, от пръв поглед и оттам насетне, въпреки че с него нещата не потръгнаха аз така и неуспях да си намеря някой друг и да продължа напред, просто за мен той е един в сърцето ми и никой не може да го замести, колкото и много да ми се иска. Когато се запознахме на мен всичко ми беше на шега, не знаех какво е да обичаш и да бъдеш обичан и не мислех, че ще се влюбя и още по-малко, че и той ще се влюби в мен. За мен всичко изглеждаше като един прекрасен сън,като приказка- той ме обичаше, всеки ден ми го доказваше и аз бях на щастлива на земята, но същевременно не съм осъзнавала, че само вземам от любовта му, без той да получава нищо от мен. Той ме търсеше, тичаше след мен, а на мен ми харесваше да го наранявам. И това продължи почти 1 година, като в един момент започнах да се осъзнавам,а на него вече беше му омръзнало от мойте игри или може би поради дадената ситуация се получи така, че просто се отдалечихме един от друг и изгубихме всякакви връзки,в един момент вече не се чувахме,не се виждахме и едва тогава осъзнах колко ми липсва и че наистина го обичам, но и че много го бях наранила и целта ми беше да се компенсирам за всичко това и да му покажа, че и аз държа на него и съм влюбена в него и така започнах аз да го търся, но беше късно вече. Той беше станал ужасно горд човек. И сега 3 години по късно нещата стоят по- много по различен начин. Аз така и не успях да го забравя и наранената продължавам сега да съм аз,а мина толкова време,това не мога да го проумея. Сега той е горд,аз сащо съм прекалено горда. Но през тези години ние продължавахме да си потдържаме някаква си вразка. От време навреме той ми звъни,държи се мило с мен, но това продължава обикновено няколко и след което ние отново се правим на непознати. Тъкмо, когато успея да го забравя и той отново влиза за съвсем кратко време в живота ми, играе си с чувствата ми и всичко се повтаря, и аз отново наранена се налага да започна отново и отново да го забравям. Вече ми писна, искам да спра да мисля за него и да спра да се занимавам с него, исками се като ми званне да не му повярвам, но изглежда съм много наивна,по скоро влюбена и това не се променя колкото и време да минава, дори и от това,че всичко и всички са против това да имам каквито и да е било отношения с него, не само познатите ми, не само съдбата е против, но и аз самата...но сарцето...Незнам какво да правя, а и всеки път когато започнем да се разбираме отново с него аз допускам някаква грешка и развалям всичко...И сега се чувствам много гадно...Понякога си казвам, че няма нищо случайно на този свят и, че любовта ми също не е случайна и ще дойде ден в който ще си я изживеем, но дали не се заблуждавам само? Но пък нали казват, че трябва да раниш едно момче,за да станеш момичето на живота му, дали това поне съм остигнала???Незнам. А вие какво мислите за моята история, за единствения път, в който съм се влюбвала и за пропиляните ми 4 години от живота? Мислите ли, че някой ден има вероятност да изживеем любовта си, която преди време пропуснахме???

[n1ght_shadow]

човек се учи от грешките си...предполагам че тази 1 година дет си била с него ще ти послужи за ценен урок...

[GD]

Аз мисля че не е трябвало да го нараняваш и че всичко щеше да е като по мед и масло и сега щяхте да сте заедно и щатливи, но всяко зло за добро

[razbito^sarce]

е защо всички базирате мнението си на това, че аз първа съм го наранила, това беше отдавна, а той даже не си спомня такова нещо или просто така казва, но сега аз съм наранената. Интересно ми е дали той има някакви чувства към мен още, за да продължава понякога да ме търси???

[n1ght_shadow]

едва ли

[razbito^sarce]

и за кво тогава ще му е да продължава да ми звъни? Най- добре май е да си го избия от главата и да спра да се заблуждавам,а?

[Wrathchild]

Има чувства, колкото да ти напомня какво си направила с него.
И мамка му стига с това 'аз искам ама сърцето ми еди кво си'. Точно не искаш. За не знам кой път повтарям, че искаш ли да забравиш някои ще го направиш (не казвам, че ще е за 1-2 седмици), а това със 'сърцето ми не иска/не ми дава/не може без него/не мога да го контролирам' и така нататъка са си чиста проба оправдания. Сърцето не ви е виновно.
А ти спри като шестокласничка да му се връзваш всеки път. Приеми веднъж завинаги, че всичко е приключило. И да, вината си е твоя. И с мене да си играят 1 година и аз така щях да постъпя.

[Peshito]

Аз мисля че не е трябвало да го нараняваш и че всичко щеше да е като по мед и масло и сега щяхте да сте заедно и щатливи, но всяко зло за добро

И аз мисля така!

[Octofunk]

е защо всички базирате мнението си на това, че аз първа съм го наранила, това беше отдавна, а той даже не си спомня такова нещо или просто така казва, но сега аз съм наранената. Интересно ми е дали той има някакви чувства към мен още, за да продължава понякога да ме търси???

Каквото и да ти казва, НЕ ГО Е ЗАБРАВИЛ. Бъди сигурна. И сега с кеф гледа как му се връзваш и затова ти се обажда отвреме навреме. Не е до чувство на любов, а до чувство за мъст. Да не си се гаврила с него цяла година и немаше да страдаш за него сега. Нека ти е за урок.

[koalka]

Не трябва да го нараняваш, за да станеш момичето на живота му...остави това, пълни глупости са.Ако го нараниш, най-много да не те започни с хубаво.
Една година е тичал след теб, явно наистина е държал на теб, защото все пак никой не би търпял такова нещо, ако е само до едното харесване, нали?
Да, постъпила си ужасно и не си се усещала, но след дъжд-качулка.Нищо не можеш да направиш, освен да го забравиш.Трябва да можеш, не може постоянно да се измъчваш заради това.Не можеш да го забравиш имам чувството, защото ти просто още таиш някаква надежда, след като той от време на време ти се обажда да те чуе как си и т.н.Не знам едно обаждане какво променя толкова, след като той в повечето случаи се прави на непознат.Най-добре го забрави, и когато ти се обажда просто не си давай надежди, ако го правиш.

[lalalalala]

Чувствам се много гадно и имам нужда да споделя с някой това,което ме измъчва и някой да ми даде някакъв съвет. Въпросът е в това, че от почти 4 години съм влюбена в едно момче- първа любов, от пръв поглед и оттам насетне, въпреки че с него нещата не потръгнаха аз така и неуспях да си намеря някой друг и да продължа напред, просто за мен той е един в сърцето ми и никой не може да го замести, колкото и много да ми се иска. Когато се запознахме на мен всичко ми беше на шега, не знаех какво е да обичаш и да бъдеш обичан и не мислех, че ще се влюбя и още по-малко, че и той ще се влюби в мен. За мен всичко изглеждаше като един прекрасен сън,като приказка- той ме обичаше, всеки ден ми го доказваше и аз бях на щастлива на земята, но същевременно не съм осъзнавала, че само вземам от любовта му, без той да получава нищо от мен. Той ме търсеше, тичаше след мен, а на мен ми харесваше да го наранявам. И това продължи почти 1 година, като в един момент започнах да се осъзнавам,а на него вече беше му омръзнало от мойте игри или може би поради дадената ситуация се получи така, че просто се отдалечихме един от друг и изгубихме всякакви връзки,в един момент вече не се чувахме,не се виждахме и едва тогава осъзнах колко ми липсва и че наистина го обичам, но и че много го бях наранила и целта ми беше да се компенсирам за всичко това и да му покажа, че и аз държа на него и съм влюбена в него и така започнах аз да го търся, но беше късно вече. Той беше станал ужасно горд човек. И сега 3 години по късно нещата стоят по- много по различен начин. Аз така и не успях да го забравя и наранената продължавам сега да съм аз,а мина толкова време,това не мога да го проумея. Сега той е горд,аз сащо съм прекалено горда. Но през тези години ние продължавахме да си потдържаме някаква си вразка. От време навреме той ми звъни,държи се мило с мен, но това продължава обикновено няколко и след което ние отново се правим на непознати. Тъкмо, когато успея да го забравя и той отново влиза за съвсем кратко време в живота ми, играе си с чувствата ми и всичко се повтаря, и аз отново наранена се налага да започна отново и отново да го забравям. Вече ми писна, искам да спра да мисля за него и да спра да се занимавам с него, исками се като ми званне да не му повярвам, но изглежда съм много наивна,по скоро влюбена и това не се променя колкото и време да минава, дори и от това,че всичко и всички са против това да имам каквито и да е било отношения с него, не само познатите ми, не само съдбата е против, но и аз самата...но сарцето...Незнам какво да правя, а и всеки път когато започнем да се разбираме отново с него аз допускам някаква грешка и развалям всичко...И сега се чувствам много гадно...Понякога си казвам, че няма нищо случайно на този свят и, че любовта ми също не е случайна и ще дойде ден в който ще си я изживеем, но дали не се заблуждавам само? Но пък нали казват, че трябва да раниш едно момче,за да станеш момичето на живота му, дали това поне съм остигнала???Незнам. А вие какво мислите за моята история, за единствения път, в който съм се влюбвала и за пропиляните ми 4 години от живота?

Двамата сте се обичали...всичко е било като сън и ти си се 'наслаждавала' да го нараняваш????Искаш да го забравиш , да не се занимаваш с него , а като ти се обади се самообвиняваш ,че си допуснала грешка ?????

Без коментар.........

[razbito^sarce]

Az mislq,che za da sam bila vlubena v nego tolkova godini znachi taka e trqbvalo i se nadqvam da doide den v koito 6te sme zaedno...

[lalalalala]

Az mislq,che za da sam bila vlubena v nego tolkova godini znachi taka e trqbvalo i se nadqvam da doide den v koito 6te sme zaedno...

Така е трябвало..???Айде не се излагай , моля ти се!!! Какви са тия лапешки изводи...

[choco dick]

Чувствам се много гадно и имам нужда да споделя с някой това,което ме измъчва и някой да ми даде някакъв съвет. Въпросът е в това, че от почти 4 години съм влюбена в едно момче- първа любов, от пръв поглед и оттам насетне, въпреки че с него нещата не потръгнаха аз така и неуспях да си намеря някой друг и да продължа напред, просто за мен той е един в сърцето ми и никой не може да го замести, колкото и много да ми се иска. Когато се запознахме на мен всичко ми беше на шега, не знаех какво е да обичаш и да бъдеш обичан и не мислех, че ще се влюбя и още по-малко, че и той ще се влюби в мен. За мен всичко изглеждаше като един прекрасен сън,като приказка- той ме обичаше, всеки ден ми го доказваше и аз бях на щастлива на земята, но същевременно не съм осъзнавала, че само вземам от любовта му, без той да получава нищо от мен. Той ме търсеше, тичаше след мен, а на мен ми харесваше да го наранявам. И това продължи почти 1 година, като в един момент започнах да се осъзнавам,а на него вече беше му омръзнало от мойте игри или може би поради дадената ситуация се получи така, че просто се отдалечихме един от друг и изгубихме всякакви връзки,в един момент вече не се чувахме,не се виждахме и едва тогава осъзнах колко ми липсва и че наистина го обичам, но и че много го бях наранила и целта ми беше да се компенсирам за всичко това и да му покажа, че и аз държа на него и съм влюбена в него и така започнах аз да го търся, но беше късно вече. Той беше станал ужасно горд човек. И сега 3 години по късно нещата стоят по- много по различен начин. Аз така и не успях да го забравя и наранената продължавам сега да съм аз,а мина толкова време,това не мога да го проумея. Сега той е горд,аз сащо съм прекалено горда. Но през тези години ние продължавахме да си потдържаме някаква си вразка. От време навреме той ми звъни,държи се мило с мен, но това продължава обикновено няколко и след което ние отново се правим на непознати. Тъкмо, когато успея да го забравя и той отново влиза за съвсем кратко време в живота ми, играе си с чувствата ми и всичко се повтаря, и аз отново наранена се налага да започна отново и отново да го забравям. Вече ми писна, искам да спра да мисля за него и да спра да се занимавам с него, исками се като ми званне да не му повярвам, но изглежда съм много наивна,по скоро влюбена и това не се променя колкото и време да минава, дори и от това,че всичко и всички са против това да имам каквито и да е било отношения с него, не само познатите ми, не само съдбата е против, но и аз самата...но сарцето...Незнам какво да правя, а и всеки път когато започнем да се разбираме отново с него аз допускам някаква грешка и развалям всичко...И сега се чувствам много гадно...Понякога си казвам, че няма нищо случайно на този свят и, че любовта ми също не е случайна и ще дойде ден в който ще си я изживеем, но дали не се заблуждавам само? Но пък нали казват, че трябва да раниш едно момче,за да станеш момичето на живота му, дали това поне съм остигнала???Незнам. А вие какво мислите за моята история, за единствения път, в който съм се влюбвала и за пропиляните ми 4 години от живота? Мислите ли, че някой ден има вероятност да изживеем любовта си, която преди време пропуснахме???

И аз обичам по този начин. "Времената се менят, хората също.." както казваше тя. Дано и двамата сме щастливи и здрави и всичко ще бъде наред

[Wrathchild]

Az mislq,che za da sam bila vlubena v nego tolkova godini znachi taka e trqbvalo i se nadqvam da doide den v koito 6te sme zaedno...

Някой, не помня кой ми беше казал 'има хора, които срещаме само за да научим нещо от тях, а цената, която трябва да платим е да се влюбим адски силно в този човек...'
И наистина е така... сега остава да си вземеш поуката от тази ситуация и да излезеш от нея...

[kifla]

Чесно казано според мен той вече не изпитва абсолютно никакви чувства към теб,а обажданията са само защото иска да видиш колко много боли когато си играят с теб.... толкова ли е трудно да го разбереш?