Чувствам се много гадно и имам нужда да споделя с някой това,което ме измъчва и някой да ми даде някакъв съвет. Въпросът е в това, че от почти 4 години съм влюбена в едно момче- първа любов, от пръв поглед и оттам насетне, въпреки че с него нещата не потръгнаха аз така и неуспях да си намеря някой друг и да продължа напред, просто за мен той е един в сърцето ми и никой не може да го замести, колкото и много да ми се иска. Когато се запознахме на мен всичко ми беше на шега, не знаех какво е да обичаш и да бъдеш обичан и не мислех, че ще се влюбя и още по-малко, че и той ще се влюби в мен. За мен всичко изглеждаше като един прекрасен сън,като приказка- той ме обичаше, всеки ден ми го доказваше и аз бях на щастлива на земята, но същевременно не съм осъзнавала, че само вземам от любовта му, без той да получава нищо от мен. Той ме търсеше, тичаше след мен, а на мен ми харесваше да го наранявам. И това продължи почти 1 година, като в един момент започнах да се осъзнавам,а на него вече беше му омръзнало от мойте игри или може би поради дадената ситуация се получи така, че просто се отдалечихме един от друг и изгубихме всякакви връзки,в един момент вече не се чувахме,не се виждахме и едва тогава осъзнах колко ми липсва и че наистина го обичам, но и че много го бях наранила и целта ми беше да се компенсирам за всичко това и да му покажа, че и аз държа на него и съм влюбена в него и така започнах аз да го търся, но беше късно вече. Той беше станал ужасно горд човек. И сега 3 години по късно нещата стоят по- много по различен начин. Аз така и не успях да го забравя и наранената продължавам сега да съм аз,а мина толкова време,това не мога да го проумея. Сега той е горд,аз сащо съм прекалено горда. Но през тези години ние продължавахме да си потдържаме някаква си вразка. От време навреме той ми звъни,държи се мило с мен, но това продължава обикновено няколко и след което ние отново се правим на непознати. Тъкмо, когато успея да го забравя и той отново влиза за съвсем кратко време в живота ми, играе си с чувствата ми и всичко се повтаря, и аз отново наранена се налага да започна отново и отново да го забравям. Вече ми писна, искам да спра да мисля за него и да спра да се занимавам с него, исками се като ми званне да не му повярвам, но изглежда съм много наивна,по скоро влюбена и това не се променя колкото и време да минава, дори и от това,че всичко и всички са против това да имам каквито и да е било отношения с него, не само познатите ми, не само съдбата е против, но и аз самата...но сарцето...Незнам какво да правя, а и всеки път когато започнем да се разбираме отново с него аз допускам някаква грешка и развалям всичко...И сега се чувствам много гадно...Понякога си казвам, че няма нищо случайно на този свят и, че любовта ми също не е случайна и ще дойде ден в който ще си я изживеем, но дали не се заблуждавам само? Но пък нали казват, че трябва да раниш едно момче,за да станеш момичето на живота му, дали това поне съм остигнала???Незнам. А вие какво мислите за моята история, за единствения път, в който съм се влюбвала и за пропиляните ми 4 години от живота? Мислите ли, че някой ден има вероятност да изживеем любовта си, която преди време пропуснахме???