Цитирай Първоначално написано от Lemon Tree
Ще ми се да избегна отегчителната дължина, на това което ще четете, но за да ме разберете няма друг начин. Хайде, прескачам и еуфоричния увод, почвам направо. Проблема ми е, че съм самотен в личния си живот. Даже работата е там, че нямам личен живот. Или още по-конкретно - на 17 съм и никога не съм си имал гадже, не съм се дори целувал, не съм дори прегръщал момиче... Вече ми се струва, че ще съм вечния девственик. Сега ще си кажете, че като споменах девствен, значи най-големия ми копмплекс е в това. Напротив, просто имам нужда от женска ласка, от момиче до себе, което да обичам, с което да излизаме, да я водя на кино, да се държим за ръце... Може би го изпитвам по-много детски начин все още и това не представля точно това, което правят всички с гаджетата си, но съм изпуснал толкова много през последните си години, че ще се радвам дори на такива дреби неща, като да се държим за ръде, да се гушкаме, целуваме...
Ох, не издържам повече, самотата ме души. Каква е причината да съм пропуснал в едни от най-хубавите си години тази част - момичетата.
Просто не ги разбирам всички момичета, сякаш всички са недостъпни за чувстивтелни момчета като мен. Все ги виждам да са с пълни кретени, които избощно да не проявяват интерес към тях, освен в насока да си начешат патката. Но на момичета явно им харесва този модел на поведение, сигурно единствено липсата на всякаква нежност и кавалерство е това, което ги подлудява. Но аз не умея да бъда такъв, явно прекалено много ми пука, когато заговоря момиче и за това не се получава. Какво ми липсва? Дори на външност съм симпатичен, за много момичета съм сладур и са ми го казвали, но нищо повече. Коя част от характера си трябва да променя, за да потръгне късмета ми, с какво да заинтригувам момиче, с какво да докажа, че си заслужава да е с мен...

Не знам до колко правилно съм изразил, това което исках да кажа, но се надявам, че донякъде ще получа съвет, с който да се коригирам в отношението си пък може и да ми излезе късмета някой ден...
Дано не звуча прекалено отчаяно

Аз са целунах за първи път на 18 без 2-3 месеца, а истинска връзка в смисъла на думата, който аз разбирам имам от 19 годишна. Секс съм правила за първи път на 20 и изобщо................според съвременните разбирания и представи съм твърде закъсняла. Знам как се чувства. И аз на 17 се чувствах така. Отдадох липсата на гадже на факта, ч бях по-полничка, но след отслабването с 11-12 кила и постигането на мечтаната фигура, пак нищо не постигах. Все се влюбвах или харесвах мъже, които не отвръщаха на чувствата ми или просто ме лъжеха и манипулираха....не получих истинска топлина, обич, връзка. И се отчаях от живота. не спирах да ходя по срещи, но не знам защо мъжете са такива-не казват не те харесвам, а обещават, че ще има друго излизане, а то вс не се осъществява...................
Абе кофти пубертет. Спрях да се надявам в 1 момент че и мен някой ще ме обича, цени и уважава, че няма да ме гледа като кукличка за забавление. И1 ден срещнах човек, от който може би можех да очаквам подобно отношение......................истор ията е дълга, но в момент се радвам на 3 годишна връзка, чувствам се прекрасно, изживяла съм тези мигове, които на 15 съм пропуснала и не съжалявам, че така се е получило. щеше да ми е гадно да ги бях изживяла с някой дрг..............господ си знае работата и събира, обича да казва майка ми. Доколко е права не знам, но каквото има да става ще стане. Ако имаш търпение, нещата ще се наредят не както искаш, а така както от позицията на изминалото време, ще разбереш, че е било най-добре. Може би до 17 не си имал връзка, защото не си срещнал момичето, с което да си струва да изживееш тези неща. Тя повярвай ми няма да тича подир гадните батковци, дето мислят с доната си глава, а щ иска да отдаде цялото си същество само на теб...................Просто имай търпение!