
Първоначално написано от
Barbie
Хъхъ...
Аз съм консервативна, романтична и крайно ревнива. По начало мисълта, че мъжът, на когото съм готова и се отдавам изцяло, е докосвал или ще докосва друга, ми е неприятна. Камо ли пък ако това се случва, докато сме заедно (Къдли, трябва да призная, че мирогледът ти е на светлинни години от моя. Ако не мога да разчитам, че дори когато сме далече - а ние често сме далече, защото уча в чужбина - момчето ми няма да желае само мен, така както аз не бих могла да си представя да докосна друг...то връзката ни би се превърнала в мъчение. И не е нужно каквото и да е било да се забранява или позволява - то просто е ясно от само себе си. Любовта към един човек е обещание, че ти си емоционално и физически отдаден единствено на него.)
За мен момчето ми беше първият, с когото съм била интимна (и когото съм обичала), следователно гледам на физическата ни връзка с много повече сантименталност и й придавам огромно емоционално значение - и тъй като за мен е нещо толкова специално, което съм споделяла единствено с него...естествено, някаква част от мен вътрешно се дразни от мисълта за предишните му интимни преживявания. Тоест, може би ревнувам и се дразня от факта, че тази част от отношенията ни, която за мен означава толкова много, той е преживявал и преди и просто вече не може да я възприеме по подобен начин. И все пак не е нещо, което мога да избегна, така че просто игнорирам всякакви такива мисли.
И тъй като не смятам, че мъжете са толкова коренно различни от жените, предполагам, че има доста мъже, които също биха изпитвали известна ревност при мисълта, че момичето, което обичат, някога е било в ръцете на чужди мъже. Но именно защото в днешно време всичко се случва по-рано - и връзки, и секс...предполагам, че повечето хора би трябвало да са свикнали с мисълта, че просто така стоят нещата...и да са свикнали да отдават минимално значение на сексуалния опит (или липсата на такъв) на половинките си.