Изоставена...

[Sweet__Dream]

Ето ме отново сама,тъжна,страшна...Вървя по пътеката прашна.Наближава вече полунощ.Свирепият вой на зимния вятър пронизва тялото ми сякаш с хиляди стрели.Всичко вътре в мене плаче,не спира да ме боли.Вече не съм човек аз съм тяло без душа.Без очи,изплакани в моите сълзи.Сляпа съм сега.Дявол носещ само тъга.Нямам и устни с които да говоря..Нямам сили,нямам смелост аз да ги отворя.Бавно..продължавам да вървя.Снегът черен заваля.Стъпвам по него с боси нозе,крия лицето,което Бог ми отне.Чувствам болка по-силна от преди.Ръцете посиняха вече от студ,краката спряха да вървят.Падам безсилна до вековния дъб,съзирам ликът му студен.Не мога дишам..едвам успявям.Вече не чувствам топлина,не чувствам и сърцето си.Бавно замръзвам гледайки снега.Косата ми ето и тя почерня.Очите не виждат,ушите не чуват..Превръщам се в призрак самотен.Вечно бродещ и никого ненамиращ щастие.Ето я,идва!!Това е смъртта,ще ме от моето нещастие.Вдига ръка,посягя със сърпа студен,силно замахва..отне живота от мен.В тази приказка аз съм героиня забравена...Жена от всички ИЗОСТАВЕНА...

[Valento]

Супер браво продължавай така!!!

[Iria]

Хареса ми.

[Billy Spleen]

Ся го напиши както се пише поезия и ще бъдем щастливи