Защо човек остава зависим от момичето, което е обичал, а вече няма чувства към нея? Защо дори и когато няма чувства, просто искаш да се откъснеш от нея, вече мислиш трезво и всичко ти е нормално, както преди да я срещнеш, но просто от вътре те гризе нещо..наистина може това да са чувства и да означава, че още не си я преодолял? Искам да се почуствам отново онова чувство на независимост, на радост, и да можеш да си прекарваш готино без да се питаш ' какво ли прави сега ' и т.н. и т.н.. Как така преди можеХ толкова лесно да забравя, а сега не мога ? Хората са казали, че несподеленото влюбване се забравя по лесно, защото не знаеш какво може да имаш с този човек, а когато е споделено и истинско и силно - не можеш, защото знаеш какво си имал и сега го нямаш и няма кой да ти го даде, освен самата тя/той.. А дали е вярно това? Как успявате да се разсеяте..При мен и е малко странна ситуацията - прекарваме по цял ден заедно или си говорим по телефона и то е от нейна страна, е и то моя де, но..Не мога да се откъсна от нея, защото тя не ми дава, казва ми че ' няма да ме остави никога ' и тя страда, когато искам да се откъсна, но не мога да й обясна, че е за мое добро.. Не може ли човек да се радва на това, което има и всъщност да не му пука и когато е с нея да си щастлив, а в същото време да не показваш ревност..? Дано ме разберете..