Трябва ми едно от теэи две есета :)

[Kettty]

Эдрасти на всички.
Ще съм много благодарна,ако някой ми даде есе или линк.
Есето е на тема `Човек се ражда,эа да даде другиму любов` или пък `Със ръка човешка ти ме докосни`.
Трябва ми едно от двете.Много благодаря !!

[Kettty]

Моля ви

[xristo666]

Имам второто есе,но не съм сигурен дали ще ти бъде от полза ако оскаш ме намери в скайпа

Моят е xristo51

И ще ти го дам

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъжд през януари! Сълзи напират в очите ми, нещо ме души... Боже Господи, какво ли не бих дала в този момент за едно приятелско докосване.
“С длан човешка ти ме докосни”. Престраши се и го направи! Напомни ми, че ме има. Накарай ме да повярвам,че ти съществуваш и че ще дойдеш в ден като този.
Протегнатата длан на приятел- топлина, желание, любов. И край(смърт) на самотата. Аз живея, аз съм като другите. Мога да се смея и да казвам “обичам”. Танцувам и пея (фалшиво). Пиша стихове (да не ми се надяваш). Ходя в интернет зали (нищо, че имам компютър вкъщи). Аз съм с този, който ме спаси от самотата. Аз съм друга, но...
Вали ли?... Да,вали... И сълзи напират в очите ми. Самота...



С ръка човешка ме докосни
Есен е,а аз съм в парка,пожълтелите листа падат въху мен.СПирам затварям очите си и и усещам как ти любов ме докосваш с ръка.Цалото ми тяло изтръпва.та нали това исках мъничко нежност и топлина,няколко красиви думи и теб.Нищо повече.Отварям очи и продължавам да се разхождам,отново самоа з се скитам в парка,но така ми харесва.Харесва ми,защото самотата ми е вече не само приятелка,но и моя любов и ми помага.Сега пък какво ми става?Ще седна на една пейка.Самота къде си?А тук ли си,това е добре.Отново затварям очи,отново те виждам,любов моя и ти отново ме докосваш с ръката си.Какво стана?Не си ли ти Самота,това не е ли твоята ръка?Защо?Отварям очите си и какво виждам?Къде си Самота?
Някакво момче седи до мен на пейката и ме е прегърнало.Попитах го къде е Самотата,а той не ми отговори.Исках отново да съм с нея...затворих очи и Самота беще до мен,но се отдалечаваше.Протегнах ръце към нея,за да я стигна,но нещо ме спираше.Бях безсилна да си върна самотата.Отново усетих нечия ръка да ме докосва,стреснах се и внезапно отворих очи.Онова момче все още седеше до мен и ме галеше по косата.Казваше ми нещо,но не го чувах,Станах от пейката и се огледах,бяхме смао аз и той.момчето се просълци и зашепна нещо,но отново не го чух.Стана,прегърна ме и усетих нещо странно.Усетих Самота,те ми каза да я забравя и да продължа напред,но може ли да се забрави нещо,което винаги е било до теб,с което си свикнал и от което имаш нужда,нещо ценно.Тогава чух нещо в листата,Самота се издигна покрай тях и се изгуби в дърветата.Тя беше като вятъра,дойде внезапно и стряскащо,като буря,а си отиде неусетно,като морския бриз.
Седнах на пейката,момчето също седна,заговори ми и аз го чух.Гласът му беше топъл и нежен.Не знаех как да постъпя,а той ме прегърна и ми каза:"докосни ме ти,а не самотата,имам нужда от човешка ласка."