Ами,зависи.Според мен и двете си имат предимства и недостатъци,като всяко нещо.Но когато сте с голяма разлика е много по-гадно,откъдето и да го погледнеш.Примерно моята разлика с брат ми е 12 год.,въобще никога няма да си дораснем годините и да сме на едно мнение,да си споделяме и т.н.,предимствата,които вие споменахте.Делим всичко,което от една страна на мен въобще не ми харесва,извинявай,ама 2/3 от шкафовете в моята стая са заети от неговите играчки,при положение,че все още и 3год. няма(след 1 месец ги навършва),за дрехите не говоря,т.к. са в стаята на майка ми.За пари да не говорим,апък за това как аз съм по-голямата и трябва да отстъпвам не искам и да се сещам.Може и да съм недорастнала да го разбере това,но нямам намерение да се съобразявам с изискванията на някакво лапе,което не знае къде се намира,пък камо ли да правя каквото ТО иска.Честно казано,колкото и егоистично да звучи,ако можех да избера дали да съм сама,бих пожелала да съм.Не е хубаво да говоря така,но това е положението.Иначе хубаво,сладко бебче,но просто може и без .

И въпреки всичко обичам брат ми!!!