Колкото и тъпо да прозвучи от едно 16годишно тийнче... Обичам моногамията! Това е! За мен тия фурнаджийски истории нямат ни най-малко смисал... "Фурнаджийски" в смисал... имаш един топъл мек ароматен хляб, току-що излитащ от фурната, късаш от него... късаш и в следващия момент е свършил... КРАЙ! НЯМА ГО! И... давай следващия... И къде ще му излезе края на това, ако мога да попитам?!?!?! Накрая ще се кюфтосате на дивана без сила и апетит да погълнете к'вото и да е друго... Тъпо нали? Същото е и при гаджетата... Сами можете да си направите съпоставка! Мое си мнение... Всеки си има своята малка истина