Досега не съм сменяла приятел (извинявам се, че не ползвам думата "гадже", но ми е противна ) по простата причина, че досега съм имала (и все още имам) един. Нищо, че на моята възраст (16) някои вече са минали 10-ина-15 човека. Тяхна си работа. Аз исках човек, в когото съм влюбена и който също много ме харесва (е, вече не мога да кажа, че приятелят ми е бил толкова влюбен, когато сме тръгнали, но знам, че дори разговорите ни главно да се водеха по скайп и той да не е изпитвал нищо преди това, все пак е имало нещо подсъзнателно, което го е тласкало понякога точно към мен да се обръща към подкрепа). И както исках такъв, с такъв се вързах. много ясно, че няма да мога да го заменя за 2-3 дни за друг... Съмнява ме да мога и за 2-3 месеца. Просто в момента с него имаме много силни чувства един към друг, страхувам се да кажа, че се обичаме истински, но все пак май натам върви... Дали съжалявам, че не съм минала половината момчетия от града ми? Не. Нито за миг не съм си го помислила. Вярно, съжалявах, че когато съм тръгнала с приятеля си, не съм имала опит от преди това, че просто не знаех в някои по-сложни ситуации как да реагирам, но нищо повече. И ако той е човекът, с когото прекарам другата част от живота си, ще е направо вълшебно...