Обичам го! Може и дълбоки приятелски чувства да са, де да знам. Но аз не го усещам така.
Няма физическо привличане.
Може би с него прекаляваме с глупостите. Кой знае. Ужасно объркана съм.
Наистина обичам гаджето си. Бях прекъснала всякаква връзка с това момче, без дори да му кажа защо ( той си помисли, че ми е омръзнал както и всички хора покрай мен ..) Доказвам му го с всяка секунда и сега всичко е като в приказките. Не искам да му изневерявам по какъвто и да е начин - физически и духовно. Точно за това ми е толкова гадно.
Мамка му, знам какво е усещането, когато обичаш някого. Усещам и когато някой ме обича. Нашето е някаква странна любов прикрита зад приятелство. И така си ни е идеално. Знам, че и той не ме иска по онзи начин. Добре, де, да предположим, че сме толкова близки приятели, че духовната ни връзка е толкова силна, че не мога да различа онази любов от приятелската..
И все пак е странно. Ох, той е странен, аз не съм по-нормална..

Междудругото, да, най-кофти ми е, че мисля за това момче. Не много често, но пък като започна да го мисля.. Страх ме, че когато заспя може би казвам неговото име насън. Тотален филм. Представям си как зверски ще се разделим с гаджето, ако чуе това име от моята невинна спяща устичка.. Грррррррр.

Ще се радвам да чуя още мнения.