За депресията

[Uptown_soldier]

Поствам това защото много тийнове имат периоди на депресия. Надявам се, с това да им помогна.

Когато някой е депресиран до степен, в която се нуждае от професионална помощ, той изпитва повечето от следните симптоми:
1) Депресивно настроение през по-голямата част от деня и през повечето дни.
2) Анхедония (подчертана липса на интерес или удоволствие от всички или повечето дейности)
3) Значителна загуба на тегло или значително напълняване без да се правят опити за това, както и намален или увеличен апетит.
4) Намален сън или прекалено много сън.
5) Физическо чувство на възбуда или мързеливост
6) Умора или липса на енергия.
7) Чувство на безполезност или прекомерна вина.
Трудност при концентрация.
9) Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Ако имате три или повече от тези симптоми, или ако изпитвате някакви съмнения, отидете на лекар!
Понякога депресията може да стане толкова тежка, че този който страда от нея, може да си мисли да извърши самоубийство. Има много митове за самоубийството. Един от тях е, че хората, които говорят за самоубийство, не го правят. Това не е вярно! Всъщност, това да се говори за самоубийство е един от най-сериозните сигнали, че някой може наистина да го направи. Всички разговори за самоубийство или самонараняване трябва да се вземат насериозно. Ако се тревожите за някого или дори за себе си, свържете се с психиатър или се обадете на местната гореща линия за кризи или самоубийства.
Депресията е една от най-обичайните форми на умствени разстройства в Съединените щати, като се случва средно на около 15% от населението. Общото депресивно разстройство може да се получи само веднъж в живота на човек или да се повтаря, да трае с месеци, години, дори цял живот. Повечето хора, които страдат от повтарящо се общо депресивно разстройство имат периоди на възстановяване, в които не изпитват симптомите или ги изпитват в много по-малка степен. Депресията може да се получи във всеки етап от живота на човека и не зависи от възраст, раса или пол.

Разкриване на причините за депресия

В зависимост от това кого ще попитате, търсенето на причините за депресията може да се раздели на два вида обяснение:
1) Биологично - биологичните теории за депресията обвиняват мозъка и недоброто функциониране на някои от химикалите в него.
2) Психологично - психологичните теории се съсретодочават най-вече върху чувството за загуба.
Биогенната аминна хипотеза е най-популярното теоретично обяснение на биологичната гледна точка за депресията. Според тази хипотеза, депресията зависи от дисрегулацията (понижената способност) на два невротрансмитера в мозъка - норепинефрин и серотонин. Невротрансмитерите са химични вещества, в мозъка, които позволяват на един неврон да комуникира с друг неврон през синапса (пространството между невроните). Мозъкът съдържа най-различни невротрансмитери, като всеки има относителна концентрация в различните области на мозъка. Специфичните невротрансмитери помагат на регионите в мозъка да контролират конкретни човешки дейности. Частите от мозъка, които изглеждат най-афектирани от депресията, са тези, свързани с настроението, знанията, съня, секса и апетита.
Психологичните теории за депресията идват от няколко източника:
1) Теория на обектните отношения - според Мелани Клайн депресията е в резултат от неуспешен процес на развитие в детството, в резултат на който може да се появят трудности при справянето с чувството на вина, срам и себестойност.
2) Теория на привързаността - теорията на Джон Боулби ни дава друг поглед върху причините за депресията. Всички наши връзки с други хора произлизат от първоначалните връзки на привързаност, които формираме със своите родители като деца. Ако има нарушения в привързването и не се формира здрава връзка, детето е уязвимо за депресия, когато се изправи пред бъдещи загуби и трудности във връзките. В детството привързването може да се наруши поради най-различни причини - като се започне от родители-алкохолици до израстване в дом за деца, лишени от родителски грижи. Децата със слаби връзки на привързване често се чувстват безпомощни. Безпомощността е отличителен белег на депресията.
3) Заучена безпомощност - в живота си много хора изпитват неуспехи или неспособност да постигнат това, което желаят. При нормални обстоятелства, повечето от нас просто продължават. Не се предаваме и обикновено не развиваме сериозно чувство на песимизъм за вероятността от бъдещи успехи. Въпреки това, някои хора, поради неблагоприятни обстоятелства или поради обща склонност да виждат своите усилия като безполезни, може да се депресират в лицето на това, което преживяват като непреодолими обстоятелства.
4) Когнитивна теория за депресията - теорията на Аарон Бек е изключително популярна и е добре подкрепена от изследвания. Според Бек депресията е вид мисловно разстройство, което произвежда емоционален резултат от депресивни настроения и останалите, свързани с това симптоми. Могат да бъдат включени няколко вида когнитивни "деформации":
- Автоматични мисли - автоматичните мисли са изявления, които правим сами на себе си и които не осъзнаваме, че правим - а те произвеждат депресивни преживявания.
Например, ако тази сутрин се кача в колата си и тя не запали, мога съзнателно да си кажа "По дяволите, такъв ми е късмета". Несъзнателно обаче мога да си помисля автоматично "Никога нищо не ми върви както трябва".
- Сбъркани предположения и схеми "Собствена личност - другите" - предположенията и схемите "Собствена личност - другите" (убежденията за това кой съм във връзките си с другите№ влияят много върху това как се движа в света. Бек въвежда когнитивното триединство както следва:
Всеки връх на триъгълника съдържа набор от убеждения, които отразяват негативна оценка за собствената личност, безнадежден поглед върху бъдещето и виждането за света като изключително жесток. Един последен компонент от когнитивния поглед е цикличното естество на депресивното мислене. Един пример ще илюстрира най-добре това. Аз може да съм убеден, че нищо не мога да правя. Това убеждение няма да ме стимулира, затова мотивацията ми е повлияна. След това аз очевидно нищо няма да правя, тъй като нямам мотивация, а след това ще "докажа" на себе си, че наистина не мога да правя нищо. Това изкиривено и самоизпълняващо се предубеждение в мисленето е вероятно да доведе до депресия.

Лечение на депресията

Съществуват няколко ефективни подхода за лечение на депресията. Открито е, че антидепресантите са ефективни. Този курс включва такива известни лекарства като Prozac i Paxil. Психотерапията, особено когнитивно-поведенческата терапия и междуличностната психотерапия, също са ефективни. Изследванията също показват, че "активността" - това да бъдеш много активен физически и като цяло зает, могат да са ефективна противоотрова на депресията. Някои проучвания показват, че редовните физически упражнения са доказано ефективни - колкото лекарствата при облекчение на симптомите, според съобщенията на самите пациенти. Най-често срещаната стандартна практика е да се използват както лекарства, така и психотерапия.

Из "Психология for Dummies", Адам Кеш

--------------------------------------------------------------------------

Eдна от основните форми на страх е страхът да станеш самостоен Аз, който бива преживяван като отпадане от защитеността. Желанието за близост и контакт, копнежът да можеш да обичаш и да бъдеш обичан, принадлежи към нашата същност и е един от признаците на човешкото изобщо. Когато обичаме, ние се стремим да направим обичания човек щастлив; ние се вчувстваме в него, искаме да отгатнем желанията му, мислим повече за другия, отколкото за нас самите, можем да забравим себе си и да преживеем ощастливяващия обмен на даване и получаване, който претопява двама ни в едно Ние, снемащо поне за мигновение разделеността на индивидите. Праобразът на такава любов е отношението майка-дете и навярно всяка любов се опитва наново да го пресъздаде, наново да открие онова, което сме преживели в най-ранното детство: да се чувстваме безусловно обичани, просто такива, каквито сме и да знаем, че нашето биване, това, което можем да дадем, което сме, може да направи и другия щастлив. Ние носим в себе си като заложба способността да обичаме; но за да се разгърне, тя трябва да бъде заговорена, събудена. Така любовта, която сме получили, ни дава не само чувството за нашата собствена ценност, тя прави възможна готовността ни за любов, желаеща да върне полученото.

Какво се случва, когато човек отбягва ставането-себе-си и се опитва да живее предимно отказа-от-себе-си и отдаването?
Първото следствие от това е, че така другият, партньорът получава свръхценност. Любящото желание-за-себеотдаване се нуждае от партньор, свързано е с наличното битие на един друг човек и не е възможно без него. По този начин вече е зададена една зависимост, тук е заложен централният проблем на хората, които определяме като депресивни: те в по-голяма степен от другите са зависими от партньор. Било то заради тяхната способност и готовност да обичат, било то заради тяхната потребност да бъдат обичани - две страни, които можем да обобщим с думите на Ерих Фром от неговата книга „Изкуството да обичаш": „Аз се нуждая от теб, защото те обичам" и „Аз те обичам, защото се нуждая от теб". Понякога човек се нуждае от някого, за да го обича, за да реализира способността си да обича; или пък човек се нуждае от другия, защото иска да бъде обичан от него и има потребности, които смята, че не може сам да задоволи.
Когато един човек толкова настоятелно се нуждае от друг, той ще се стреми колкото се може повече да снеме делящата него и другия дистанция. Разделящата Аз и Ти бездна го измъчва. За разлика от шизоидния човек, който безусловно се нуждае от тази дистанция и се опитва да я запази като самозащита, депресивният иска да бъде и да остане възможно най-близо до другия. Колкото по-слабо е развил „въртенето около себе си", толкова повече той преживява със страх всяка дистанция, всяко отдалечаване и отделяне от партньора и се опитва да го предотврати. За него далечността означава да бъдеш оставен сам, да бъдеш изоставен, а това обстоятелство може да го доведе до дълбоки депресии, дори до отчаяние.

Какво може да направи човек, за да не бъде изложен на мъчителния страх от раздяла и загуба? Единственото спасение е изграждането на самостоятелност и автономност в такава степен, в която човек престава да бъде безостатъчно зависим от партньора. Тъкмо това обаче трудно се отдава на депресивния, защото, за да го направи, той би трябвало да разхлаби връзката с другия, което отново би предизвикало страха от загуба. Затова той търси друг вид сигурност, която би разрешила неговия проблем, но, за съжаление, тя само го усложнява.
Зависимостта сякаш е нещото, което му дава тази сигурност; той се опитва да направи себе си зависим от другия, или другия от себе си. Този, който е зависим от някого, се нуждае от него, а да се нуждаят от теб привидно обещава една известна гаранция, гаранцията да не бъдеш изоставен.
Първата възможност сякаш е здраво да обвържеш един човек към себе си, оставайки възможно най-много детински-безпомощен и зависим от него, за да демонстрираш по този начин, че не бива да бъдеш изоставен - кой би могъл да е толкова груб и безчувствен, че да изостави едно безпомощно същество? Втората възможност сякаш е в това, да направиш другия зависим от себе си, превръщайки него в дете; тя е противоположният образ на гореописания, с обратен знак - мотивацията е същата: създаване на зависимост.

При депресивните хора доминиращият страх е този от загуба; страхът от изолираща дистанция, от раздяла, от незащитеност и самота, от изоставяне са само негови различни проявления. Депресивният търси възможно най-голямата близост и обвързване там, където шизоиднияг противоположен тип търси възможно най-голямата дистанция и необвързаност, за да се предпази от своя страх. Ако за депресивния близостта означава сигурност и защитеност, то за шизоидния тя е заплаха и ограничаване на неговата автономност; ако за шизоидния дистанцията означава сигурност и независимост, то за депресивния тя е заплаха и изоставеност.

Когато депресивният узнае, че ставането себе си, индивидуацията, неизбежно означава една разделяща другост, той или се отказва от това, или не го позволява на партньора. На езика на нашето сравнение: той се опитва да избяга от своя страх, като се отказва от „въртенето-около-себе-си" или като не го позволява на другия. Той е сателит на някого или прави този някой свой сателит. Така депресивният сякаш живее живота на спътник, на ехо, един само отразяващ живот, или пък го налага на другия. Тук в най-добрия случай той осъзнава страха от загуба; страхът от индивидуацията, който е същинският проблем, остава изцяло неосъзнат. Страхът, че неговата собствена самостоятелност или тази на партньора би могла да доведе до разделяне на пътищата и с това до една възможна загуба, съдържа истинното ядро, че всяка индивидуация и самостоятелност ни изолира в някаква степен. Колкото повече ставаме самите себе си, толкова повече се различаваме от другите, толкова по-малко е общото ни с тях, Индивидуацията означава винаги и отпадане от защитеността на биването-също-като-другите, и затова е свързана със страх; стадният инстинкт иска да снеме този страх, както разтварянето в масата снема страха от индивидуацията. Депресивният човек е силно изложен на този страх. Дори само различаването от другите, едно друго мислене или чувстване, може да констелира у него страха от загуба, защото той преживява това като отдалечаване и отчуждаване. По тази причина той се опитва да се откаже от всичко отличаващо го от другите. Колкото по-малко сме се научили да развиваме биването-самите-себе-си, своята самостоятелност, толкова повече се нуждаем от другите. Така страхът от загуба се оказва обратната страна на Аз-слабост-та. Затова опитът да се застраховаш срещу него, като се отказваш все повече от себе си, задължително се проваля, дори предизвиква обратния ефект. Защото този, който не е развил достатъчно своя Аз, се нуждае от един по-силен Аз навън като опора, от който става толкова по-зависим, колкото по-слаб самият той остава. Прекалено зависимият човек обаче задължително живее в непрекъснат страх да не загуби тази опора - той е заложил всичко и е прехвърлил толкова много върху другия, че смята себе си за жизнено неспособен без него, тъй като екзистенцията му се основава изцяло в другия. Поради тази причина депресивните хора търсят зависимостта, която обещава да им даде сигурност; със зависимостта обаче страхът от загуба се засилва; затова те искат да се прилепят колкото се може по-плътно до другия, и реагират с паника дори на краткотрайни раздели. Така се стига до типичния за тях дяволски кръг, излаз от който може да бъде намерен само в риска на ставането Аз, на автономното биване субект.

Ако шизоидният човек се пази от близост и доверие, като споделя между другото убеждението, че хората са опасни и недостойни за доверие, за да избегне по този начин страха си от отдаване, то депресивният е склонен точно на обратното: той no-скоро идеализира хората, преди всичко най-близките му, оневинява ги, извинява техните слабости и пренебрегва тъмните им страни. Той не желае да вижда в тях нищо плашещо или обезпокояващо, защото това би застрашило неговото стремящо се към доверие отношение. Така депресивният развива твърде малко фантазия за злото у човека - у другите и у самия себе си; за да може безрезервно да се доверява и неограничено да обича, той трябва да потиска съмнения и критика, да не ги допуска изобщо до съзнанието; той избягва напрежения, предотвратява стълкновения, „за да има мир", а и защото те заплашват да го отчуждят от партньора. Депресивният идеализира партньора и изобщо вижда хората прекалено добри, което наред с непосредствената опасност да бъде използван, носи със себе си една често срещана у него наивност и детинщина. Така той провежда политиката на щрауса и скрива главата си в пясъка пред пропастите на живота, като се придържа към вярата, че човекът е добър.
В името на желаната хармония и непомрачена близост депресивният, от своя страна, трябва също да е „добър" и затова се старае да притежава всички алтруистични добродетели: скромност, готовност за отказ, миролюбивост, безкористност, съчувствие и състрадание са само най-важните сред тях. У него те могат да приемат всички степени: прекомерна скромност, която не иска нищо за самата себе си; свръхпри-способимост и вписване до отказ от себе си, в екстремни случаи до мазохистично-крепостни начини на поведение. Всичко това може да бъде подведено под един общ знаменател: с пренебрегването на собствените желания, с отказа от биването-себе-си, той иска да прокуди страха от загуба и от самота, и така да се изплъзне от плашещата индивидуация.

Тук е възможно да се стигне до опасно самозаблуждение: превръщайки този начин на поведение в идеология, депресивният не само скрива от себе си своята мотивация, продиктувана от страха от загуба, а дори може да се възприеме като морално превъзхождащ другите, които са по-малко скромни, миролюбиви и т. н. По този начин той всъщност прави от нуждата добродетел и смята, че отдава и жертва нещо, което изобщо не е развил и не притежава: своя Аз.
Това избягване на индивидуацията обаче бива скъпо заплатено: заради него депресивният не се осмелява да изживее всичко онова, което носи в себе си като желание, импулс, афект и нагон. Той не си го позволява от страх или от позициите на своята идеология - как би могъл изведнъж да започне да прави това, което осъжда у другите. По този начин обаче той става все по-зависим от останалите за изпълнението на своите желания и очаквания, които разбира се, продължава да има. Който не може да си вземе, се надява да го получи - може би дори като възнаграждение за своята скромност; и ако не тук на земята, то поне на небето, както християнската идеология обещава.

Оттук възниква пасивната очаквателна позиция на депресивните, която не ги предпазва от разочарования и резултиращите от тях депресии, защото животът не изпълнява такива очаквания. Откажат ли се, от друга страна, и от тези си очаквания за възнаграждение, то депресията едва тогава истински се разразява. Депресивните хора сякаш постоянно изпадат в ситуацията на Тангал: те виждат пред себе си плодовете и водата, които им се изплъзват, защото не са се научили да вземат или не си го позволяват. Те не могат да изискват, да си вземат нещо; те не могат да са здравословно агресивни и всичко това се отразява в чувството им за малоценност, което от своя страна отново сломява тяхната смелост да изискват и посягат.

Конфликтите на депресивните се изразяват телесно предимно в смущения на поглъщателния тракт, който символично репрезентира всичко, свързано с вземане, инкорпориране, посягане, изискване. В конфликтни ситуации те психо-соматично лесно стигат до заболяване на фарингса, сливицитете, хранопровода.и стомаха. Склонността към затлъстяване и слабеене също може психодинамично да бъде свързана с такива проблеми. Народният израз „шкембе от кахъри" сполучливо описва опита ни да „удавяме" в ядене и пиене разочарованията и загубите си. Често оттук има само една крачка до зависимости от всякакъв вид, които могат да бъдат схванати като ерзац-задоволяване или като бягство от света.

Трудността да направиш нещо свое, да си във владение на нещо, често намира израз при депресивните в това, което те обикновено наричат „слаба памет". Те трудно запаметяват, бързо забравят и смятат, че това е органичен симптом. При по-точно вглеждане обикновено се установява, че те не възприемат изцяло впечатленията, не проявяват действителен интерес и внимание, защото се страхуват да допуснат силни дразнители; това би ги довело до конфликта, да желаят интензивно и да не могат да си го вземат; те сякаш филтрират много от дразненията и резигнират твърде рано. Това може да доведе до трудности в ученето или до една всеобща умора и безучастност, които също имат функцията на защитен филтър и на свой ред засилват депресиите, защото така човек непрекъснато се проваля и бива разочарован от себе си. Следователно тази привидно слаба памет на депресивните много често е само знак за тяхната резигнация, за тяхната дълбока убеденост, че няма да успеят да завоюват нещо. Те предпочитат да се откажат предварително - така поне могат да бъдат приятно „разочаровани". По този начин те провеждат политиката на „гроздето е кисело", като обезценяват пред себе си и смятат за неструващо си Това, което всъщност искат, но не вярват, че ще могат или им е разрешено да си вземат. Така те наистина си спестяват евентуалното разочарование, да искат да имат нещо и да не могат да го получат – но в същото време светът за тях става все по-безцветен, по-сив и по-безинтересен, защото животът без собствени желания става все по-празен и по-скучен. Те сякаш седят около препълнената трапеза на живота, без да посмеят да посегнат и изпълнени със завист гледат как другите смело си вземат и се наслаждават - и на всичкото отгоре се чувстват добре.

Депресивният постоянно достига границите на своята способност за приспособяване и готовност за отказ. В познанието, че той не може да избяга от субектното съществуване, ако не иска да стане жертва на постояните свръхизисквания на своите „добродетели" или пък да изпитва „разяждаща завист" по отношение на тези, които без чувство за вина и страх вземат от живота онова, което могат да получат - в познанието за това могат да са заложени наченките на оздравяване.
Любовта, желанието да обичаш и да бъдеш обичан, е най-важното в живота за депресивния човек. Тук той може да развие своите най-добри страни, тук същевременно се крият най-големите заплахи за него. Напреженията, стълкновенията и конфликтите в тях са мъчителни, дори непоносими за него, те обикновено го обременяват повече, отколкото е нормално, защото активират страха му от загуба. Непонятно за него, тъкмо домогванията му до партньора водят до кризи, защото другият се опитва да се освободи от здравото вкопчване. На тези опити депресивният реагира с паника, с дълбоки депресии и в своя страх понякога посяга към изнудване, към заплахи и дори опит за самоубийство. Трудно му е да си представи, че за разлика от него партньорът не изпитва същата потребност от близост, на която депресивният не може достатъчно да се насити. Затова той преживява нуждата на другия от дистанция като липса на благосклонност или като знак, че вече не е обичан.

Способността за вчувстващо се идентифициране - или следователно за това, да обгърнат с любов и симпатия един друг човек в неговата същност и да го съпреживяват в трансцендиращо участие - е особено характерна за депресивните хора и е едно от техните най-хубави качества. Истински изживяна, тя е същностен елемент на всяка любов, дори на всяка проява на човечност. Тяхната готовност за идентифициране може да достигне чак до медиално вчувстване, в което действително е снета разделящата Аз и Ти граница - изконният копнеж както на всички обичащи, така и на мистиците, в разтварящата граници трансценденция да станат ведно с божественото или със сътворението; в това единение те може би несъзнателно се надяват да открият отново, но вече на едно по-високо равнище, безграничната свързаност с майката в най-ранното детство. В любовната връзка на по-тежко увредения депресивен човек преобладава страхът от загуба; заради това при него се стига до по-сложни, същински депресивни партньорски отношения. Депресивният опитва да живее сякаш само чрез партньора, в пълна идентификация с него. Така действително се осъществява най-голямата близост. Сякаш човек е станал другият, престанал е да бъде отделено от него същество, да има свой собствен живот. Той мисли и чувства като него, отгатва желанията му, „прочита ги в очите му"; знае какво другият отхвърля, какво му пречи и го отстранява от пътя му; той възприема неговите възгледи и споделя неговите мнения - накратко живее така, сякаш дори едно друго мислене, друго мнение, друг вкус, изобщо едно различаване-от-другия и биване-самия-себе-си би било опасно и би предизвикало страха от загуба. Така депресивният се разтваря изцяло в партньора и живее със съзнанието за пожертвувателна любов и безкористност. Истинността или неистинността на тази любов проличава по това, дали човек иска да избегне „въртенето около себе си" и свързания с него страх от загуба, или въпреки съзнанието за застрашеността на всяко обичане може да предостави на себе си и на другия свобода за собствено развитие и въпреки това да рискува да го обича. Здравият човек със склонност към депресии носи в себе си силна способност да обича, готовност за отдаване и жертване, способност да устоява с партньора си на трудности; той може да даде закрила, чувство за свързаност и безусловна подкрепа.

Риман Ф.,2002 г., Основни форми на страх, ЛИК

[EGG]

triple-sss, това е много полезна информация за депресията! За съжаление на мен ми се случва често да изпадам в депресия...

[Uptown_soldier]

Ако не е лично, какви са причините?

[theEXPLOITED]

блаблаблаблабла..................х ахахахаха

[InitialD]

Много от нещата които са описани като симптоми са верни.За съжаление все повече и повече хора страдат от някакъв вид депресия ... затова депресията трябва да бъде класифицирана като болест!!!

[MiMcHeToOo]

Депресията е болестно състояние.

triple-sss, това е много полезна информация за депресията! За съжаление на мен ми се случва често да изпадам в депресия...

Много често изпадал(а) в депресия... Знаеш ли колко трудно се лекува депресията?! Пубертета те гони, никва депресия не е!

+1 .. Иначе за темата, много хубава и много полезна. Браво!

[Madness]

[cherenlebed]

Депресията е страшно нещо.На никого не пожелавам да изпада в това ужасно състояние на духа!Човек се чувства толкова безполезен, празен, предаден и сам..., че просто няма накъде.
Обикновено, за да се избавя от депресията, аз си пускам музика или просто гледам нещо смещно.Нещо, което може да ме развесели.В противен случай депресията се усложнява и при по-крехките психики деиствително довежда до самоубийство или опити за това.
Живеем в свят, в които всички са егоисти и мислят само и едиствено за себе си.Ако сами не си помогнем, никой няма да го направи за нас.
Така че, когато се чувствате зле, гледайте положително на нещата.Повечето лоши постъпки се наказват от Бог.Ще доиде денят, в който пак ще бъдете щастливи, просто се постарайте да преминете през тази фаза и ще станете по-силни!

[cherenlebed]

Съжелявам за грешките, когато пиша тук, ги допускам често!
В предишния си пост говорех за юношеския тип депресия.

[Disrespect]

кой малоумен депресиран тийн ще се захване да чете всичко това??


абе мамка му тъпа не разбрахте ли че не ставате по-умни като пейстнете нещо в тоя раздел??!

[cherenlebed]

1.Почти никой - но все пак може да надникне, нали така?
2.Не, не ставаме по-умни, но в този случай изразяваме мнението си.А и от обсъждането на актуални въпроси не се затъпява.
Много ми е интересно, защо някой хора си мислят, че чрез подобни постове правят нещо...Наблягам на последния...Щом не ти харесва - недей да пишеш.Кой те е канил?
А ти стана ли по-интелигентен като написа мнението си?... После се чудим накъде отива държавата ни...

[Disrespect]

как по-точно изразявате мнението си, като пейстнете два тона текст тука?

няма ли да е по-правилно да го ПРОЧЕТЕТЕ, след това да напишете какво мислите вие и да попитате за мнението на другите?

[cherenlebed]

Явно си фен на късите постове.Е, добре, но за мен хората трябва да се изразяват пълно и ясно, без недомлъвки.Това изисква повече от 1-2 изречения.

Прочетох го, написах какво мисля за депресията, и дадох едно малко съветче.
Според мен няма смисъл да питам какво е мнението на другите.Който е заинтересуван от темата - ще си напише разсъжденията върху проблема.Само дето темата вече бие повече на ,,Размисли и страсти."

[Canis_Dirus]

Това, ако го прочета цялото и ще се депресирам.
Винаги съм се кефил, когато някой, за да се направи на умен, дава копи-пейст на някоя статия от нета (за предпочитане дълга) без да дава източника. И кво? Лешпери, ако ще копирате нещо, имайте доблеста да посочите от къде е, за да може да се провери достоверността му при нужда. Това важи с пълна сила за научни и претендиращи за такива тескстове.

[ЕPu]

Депресията е БОЛЕСТ, от която не може да се избавиш сам, т.е. ти трябва помощта на специалист ии въобще цялото възстановяване става боста бавно.

Така, че не ми обяснявайте, че сте в депресия ако вашите не са ви дали достатъчни джобни за да си вземете някоя блузка примерно.

[theEXPLOITED]

е според това излиза, че май съм в депресия, а се чувствам превъзходно...

ми то май и аз така

[lyloster]

Аве хора, в такъв свят живеем, че ако не си непукисти или най - малкото оптимист, работата ти е спукана х)
Смисъл ако приемаш нещата като реалист или не дай си боже си песимист, няма как да не се депресираш или да получиш някъв нервен срив -.-

Тъй че:
Don't worry
Eat happy

[SeaEatsShips]

кво... ако съм песимист ще дойде време дет ще се депресирам блаблаблабла абе ....... хаххаах проcтащини

[cappy123]

Депресията е отвратително нещо

евала за темата...

[ThunderGoddess]

И аз съм депресирана, така излезе, хаха. А просто съм безчувствена и ми е много по-добре

[tuka6na]

Депресията си е страшна работа."Често изпадам в депресия"-ти така си мислиш.А всъщност можеш само да се радваш ,че наистина не се случва на теб .Проблемите на 15 не могат да ви доведат до депресия,а ако могат,трябва да сте в специлиазирано заведение.Поредната безмислена 'информация' в глупавия раздел.Да не говорим ,как ако съм в депресия,ще седна да го чета цялото.

[Madness]

Аве хора, в такъв свят живеем, че ако не си непукисти или най - малкото оптимист, работата ти е спукана х)
Смисъл ако приемаш нещата като реалист или не дай си боже си песимист, няма как да не се депресираш или да получиш някъв нервен срив -.-

Тъй че:
Don't worry
Eat happy

Кво му е на света.Як си е света.Перфектен е :P
А аз съм непукистка,оптимистка,фант азьорка,дечко и изобщо не слизам на земята...
И света е як.
Кви депресии кви пет лева не ми е ясно...

[chuchupei]

Аве хора, в такъв свят живеем, че ако не си непукисти или най - малкото оптимист, работата ти е спукана х)
Смисъл ако приемаш нещата като реалист или не дай си боже си песимист, няма как да не се депресираш или да получиш някъв нервен срив -.-

Тъй че:
Don't worry
Eat happy

Кво му е на света.Як си е света.Перфектен е :P
А аз съм непукистка,оптимистка,фант азьорка,дечко и изобщо не слизам на земята...
И света е як.
Кви депресии кви пет лева не ми е ясно...

Здравей! Казваш кво му е на света?Добре я виж тук за да ти стане ясно.(http://esotherica.freecom-int.com) Вземи прочети всичко внимателно и тогава изкажи мнението си! Само гледай да го прочетеш внимателно без да бързаш! Това не е вестник или някоя научна фантастика,това е самата реалност там е цялата работа,че се вижда и не може да се спори защото е факт и доказано,че е истина.Но ако постъпиш като глупак наистина няма да разбереш нищо и ще си останеш в невежеството и когато затънеш в блатото и бъде вече късно за да ти се помогне тогава няма на кого да се сърдиш единствено на себе си.! Всичко добро на теб и на всички.

[LadyCarameL]

Информацията е полезна,но дали някой ТИЙН ще се хване да я прочете!?

[chuchupei]

Информацията е полезна,но дали някой ТИЙН ще се хване да я прочете!?

Здравей! Да прав си, наистина.Насила можеш да вземеш но не и да дадеш! За това всеки сам трябва да взема решение без да му бъде налагано.За туй аз само информирам без да рекламирам! Защото аз съм го изпитал на гърба си,и знам какво е ужас и за това гледам да информирам и гледам да се помогне на колкото си се може на повече хора да се освободят от този ужас които битова не само в нашата страна но и в световен мащаб.! Всичко добро ти желая,както и на всички останали хора.