В тази тема не ми стана ясно дали говорим за книгите попринцип или за книги, които са обвързани с "духовните течения", които вълнуват света в последните няколко деситилетия. Ако е второто, литература си е много разнообразна. Всеизвестни истини на стотици години, казани и осмислени по различни начини. Едно от хубавите четива е "Открий съдбата си с монаха, който продаде своето ферари", защото те кара да не спираш да търсиш истината за теб. Което аз правех и преди да прочета тази книга. Общо-взето доста често в тези книги се повтаря концепцията, че всички отговори са вътре в нас. И това е истината, но ние хабим много енергия в екстроверното и това е напълно нормално като се има предвид начина ни на живот. Но проблема идва, че когато решим да обърнем внимание на себе си, ние четем гореспоменатите книги. И да, те наистина ни казват истината. Но това е истина, която не сме почувствали. Именно заради това ние не извличаме кой знае каква полза от тях. Замислете се, че ако ползата беше 100% живота ви сега щеше да е съвсем различен, но въпреки всичко не е. Просто се самозалъгваме, че обръщаме внимание на интровертното, докато продължаваме да гледаме навън от себе си. А моя личен опит ми показа, че ние хората сме лицемерни и навътре, а не само навън. Едва ли на земята в момента има човек, който да е истински честен пред себе си... А ако искате да ви препоръчам още такава литература мога да ви кажа поне едно 20-30 прочетени от мен книжки, но едва ли ще има смисъл.