Знаеш ли....много надълбоко целиш...мога да говоря с часове сза тия неща....може би ми е рано но да чувствам истинска любов...преживял съм доста по отношение на съсипване заради момиче....заради момие пропуших пропих се плакал съм и какво ли не...не е зза похвала...опознах толкова много различни мисления толкова различни характери...допуснах грешки поучих се от тях...имал съм толкова прекрасни моменти изпълнени с чувства...винаги идеалът ми е бил в сериозната връзка..всеки има раззлична представа за сериозна връзка...може би там е проблема че моята е различна с тази на другите...може би там е проблема че моето мнение е различно и винаги самостоятелно....може би проблема е че винаги си давам сметка за много неща винаги гледам последствията...нали знаеш Марк Твен е казал човек който има здрав разум неможе да бъде щастлив защото вижда реалността и разбира колко тежка е тя...мисля за послествия винаги обмислям всичко готов съм да се боря за нещо което обич1ам....и аз съм човек и аз мога да обичам и аз имам нужда да бъда обичан....да го чувам по често...някой да мисли за мен и да чувства така както аз чувствам....да не мисля къде ли е сега какво ли прави защо не е еди къде си дали е еди къде си....защо трябва да го мисля това и да се съмнявам във всяко ендо нещо и да е толлкова сложно когато всичко може да е толкова хубаво невинно .... толкова прекрасно....думите гадже , как да и предложа , как да я сваля , как да я накарам да ме обича....малко смешно звучат според мен...просто ако двама души имат взаиммно споделени чувства всичко идва от самосебе си....може би е грешка и че гледам ввсеки един детайл и всяко едно нещо колкото и незначително и незабележимо ми прави впечатление в даден момент...на скоро най добрия ми приятел ме предаде по най бруталния начин....както често срещано се казва заради едното момиче...какво момиче....какво ли е за мен тя...как ли аз я чувствам....никой не си даде сметка...изневери ми с него...какво ли не си пишеха клакво ли не чувах зад гърба ми....нали знаеш че преди всичко трябва да сте приятели с нея/него а всичко останало си идва само...е явно сега не се получава така....защо не бях аз този който трябваше да разбере това коеот тя мисли и чувства това което тя иска да ми каже а той рразбираше всичко....на мооменти чувствам че я познава по добре от мен и знае много повече неща за нея от мен....толкова криха отлкова мизерии станаха.....лъжи лъжи...наслушах се на лъжи....какво ли не чух от приятелите ми от познатите ми зарежи я тя е ....не искам да казвам какво...тя само те наранява ... но има и още един проблем...умея да прощавам....винаги втори шанс ако има защо...този път бяха 8 на брой...формално е да се броят но то и това прави впечатление..може би звучи налудничево и смешно или който както иска да го приема но усещам и понякога знам за какво си мисли даден човек в даден момент....мога да разбера и то много лесно....всяко едно недоизказване знам с каква цел е било и знам какво е трябвало да каже но не го е казала/казал....Някой ще каже...хах детски глупости...детски за всеки който е минал по тоя път са детски глупости но този който върви или му предстои ще е на различно мислене....всеки с характера си всеки с мнението си всеки с чувствата си....защо умея да се привързвам толкова лесно и силно...толкова бързо и истински...защо се задъллбочавам и незнам докъде ще стигна...защо немога да се спра....защо чувствата са по силни от мен....въпроси на които незнам отговорът...доказателство за това че не познавам себе си и незнам в даден момент как ще реагирам дори и да съм си мислил как бих реагирал защото винаиг се случва нещо което да предразположи реакцията ми към различна нагласа...всеки човек иска да е щастлив всеки човек има нужда да бъде обичан да обича....да има някой до него...на който да сподели който да му помогне......няма безгрешни....няма идеални....няма еднакви...има само различно мислене на нечии лични интереси в лична изгода......