Ми то и аз съм в някаква подобна ситуация, имам огромното желание да го забравя, оказа се не човекът, за който го смятах и знам, че нямам никакво бъдеще с такъв човек.. Лошото е, че в такива моменти хората ни се струват незаменими и по-привлекателни, а то изобщо не е така. Просто щом се усетя, че мисля за него насила почвам да си мисля кога ш изпера например а и преди ми е нило така кат бях малка и глупава ( макар и не чак толкова) и сега кат се сетя кво е било и колко сега не ми е зор, колко ме е яд, че съм се ядосвала за глупости... абе с времето сичко става, очи които не се виждат се забравят. Не искам да изпадам в нихилизъм, ще докажа на себе си, че съм пълноценна личност и без някой си пубертет дет не знае кво иска още от живота... а и сега мога да правя всичко, което преди не правех, имам мн повече време и тн