Винаги и завинаги ...

[slan4evo_momi4e]

Пиша тази тема с цялата любов, която е скътана в сърцето ми, за един човек, който се превърна в моята вселена ... и даде смисъл на всичко, помогна ми да продължа напред и ме направи човека, който съм днес ...

Аз не търся съвет или подкрепа, нямам кой знае какви проблеми, но просто имам нужда да споделя ... защото сега наистина ми е трудно, защото понякога се чувствам толкова слаба и сама, макар да знам, че той е там и че непрастнно си мисли за мен. Че всеки негов поглед е пълен с любов, че всяка негова глътка въздух е заради мен и че никога никога няма да ме предаде ...

Много е важно в този живот да намериш някой, за когото да те е грижа и който да ти бъде опора. Защото колкото и да твърдим, че сме силни и волеви хора, колкото и да сме убедени, че ще се справим ... сами не можем. Защото самотата е най-коварното оръжие на този безкомпромисен свят. защото тя те измъчва и бавно те убива, но винаги ти остава глътка въздух, за да не свършиш, за да не се спасиш, а просто да тлееш ... като искрца ... Затова ти е нужен човек, готов да посвети дните си на теб и уверен, че ти ще сториш същото ...

Аз срещнах въпросното момче преди малко повече от две години. За цялото това време сме преживяли какво ли не заедно ... ПОмогна ми, когато нямаше накъде да вървя и ако не беше той сега аз щях да бъда комплексирано и затворено в себе си момиче, загубило най-добрата си приятелка ... НО видиш ли той беше до мен и ми помогна да се изправя, тласна ме напред и ми вдъхна увереност, че ще се справя ... Както той, така и аз откриваме в нашата връзка смисълът и сме абсолютно обедени, че сме открили човека ... не знам може би ни е рано още за такива генерални изводи и заключения, но просто това усещам в сърцето си и безгранично го обичам ....

Естествено има и гадна страна, нещо, което толкова ми тежи в момента ... а това са 300-та километра помежду ни ... НЕ исках да заминавам .... адски ми е трудно вече два месеца да живея далеч от него, да го виждам десет дена от месеца и да мисля само и единствено как да се прибера, че да бъда с него ... Направих тази крачка в името на моето бъдеще, за да сбъдна мечтите си ... и толкова много ме натъжава факта, че искам две неща, които са на двата края на един дълъг път ... него и доброто висше образование ... Никога няма да избера едното или другото, защото и двете са много важни за мен ... просто сега се опитвам да ги съчетавам по най-добрия възможен начин и се надявам времето да минава по-бързо ....

Повечето хора прекъсват връзките си, местейки се в друг град, защото не вярват в любовта от разстояние ... честно казано допреди три месеца и аз не вярвах в нея, но сега за мен е немислимо как бих живяла без него ... затова продължаваме напред, ръка за ръка ... и се надявам, че ще се справим ... много силно вярвам, че всичко ще бъде наред ...

Обичам те, мило мое момче ... мисля, че отлично знаеш това ... Всеки полъх на вятъра ми довява споменът за теб ... всяко дърво, птичка, път ми напомнят за теб ... Обещавам ти, че ще бъда до теб винаги и завинаги ...


______________________________________________

Somebody wants you,
Somebody needs you,
Somebody dreams about you every single night
Somebody can't breathe without you, it's lonely
Somebody hope that some day you will see
That somebody's me

[bungle]

Прекрасно нещо си написала.

Колко ми е познато.. И аз го срещнах преди 2 години, помогна ми да открия доброто в себе си, той замина да учи, само че на 500 километра, вече 2 месеца е там, но въпреки всичко, ние сме си заедно и ще сме. Защото нищо не може да попречи на 2-ма човека да се обичат.

Обичайте се.

[Presley]

Когато видя подобни теми се радвам.Радвам се ,эащото доста рядко се срещат-Повечето са написани от отчаяни хора,търсещи помощ и надежда.А ти не си такава Ами нямам какво да кажа,освен ,че ти желая късмет и лйбовта ви да продължи дълго време.

[gostut]

пробвай да изкараш 6-7 месеца на 9000 км разстояние без въобще да има как да се видите и пак пиши

[bungle]

6 месеца не са много.
Освен това... свиква се. [-o<

[ziky]

6 месеца не са много.
Освен това... свиква се. [-o<

6 месеца не са много зависи от къде го погледнеш...сегашната ми връзка е 3 и за мене тия 3 месеца минаха буквално и точно като три години....преди за мене края на месеца беше числото в коеот отивах и си плащах нета ходих да плащам тока и изобщо нещо такова...а сега....даже загубих представа за дадите...важни дни за мене са 10 число и 30-то число от месеца.....
А относно написаното оставам без думи...

[gostut]

6 месеца не са много.
Освен това... свиква се. [-o<

Е да де.. именно.. свиква се.. идеята ми беше да не се вайка (никви лоши чувства, само се опитвам да покажа, че има и малко по-тежки случай, но се издържа на тва), че се вижда по 10 дена на месец с него при тва са е една часова зона.. друго си е да се видите за 1 месец в срок от една година и да си със 7 часа на зад (което доста затруднява разговорите като си даскало или на работа).. но се свиква

[Valento]

Разбирам те за какво говориш в момента съм влюбен до уши и тя в мен и много се обичаме!

[DarkAngelOfHope]

6 месеца не са много.
Освен това... свиква се. [-o<

Е да де.. именно.. свиква се.. идеята ми беше да не се вайка (никви лоши чувства, само се опитвам да покажа, че има и малко по-тежки случай, но се издържа на тва), че се вижда по 10 дена на месец с него при тва са е една часова зона.. друго си е да се видите за 1 месец в срок от една година и да си със 7 часа на зад (което доста затруднява разговорите като си даскало или на работа).. но се свиква

не мисля че темата е написана с цел вайкане, а и почти винаги ще има по тежка ситуация от друга. Както написа авторката на темата, тя не пише темата за да се оплаче или да търси съвет а за да сподели. Със сигурност има по тежки случай, но според мен главната цел на темата е да покаже колко е важно да манериш правилния човек който да е до теб.


Слънце мое, какво да ти кажа, Райски много те Обичам животът ми не би имал смисъл без теб, радвам се че те срещнах, че се разпали такава любов между нас. Обичам те !!!

[ziky]

Разбирам те за какво говориш в момента съм влюбен до уши и тя в мен и много се обичаме!

Колко наивно звучи а същевремено колко е хубаво че е така...успех ти желая и всичко най

[gostut]

пак останах грешно разбран, ама както и да е... важно е хората да се обичат и да си вярват

[neverand]

о боже...света да не е свършил...много превзето...

[MiMcHeToOo]

Поне имаш 10 дни в месеца в които го виждаш Радвай се и на това Представи си да имаш 10 дни в ГОДИНАТА.. Тогава кво правиш, м? Горе главата

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

В този форум трябва по-често да се чуват такива неща... За любов, която съществува, въпреки препятствията, които й поставя съдбата... Това е хубава история, искрено се надявам вашата приказка да продължи, защото любовта е нещо, което всеки заслужава

[koalka]

Определено хубаво написано и истина.И все пак връзка от разстояние, особено вашата е възможна, най-малкото, защото вие се виждате доста пъти в месеца, в седмицата два пъти, което хич не е малко.

[JuS7^YourS]

аз тази година си мечтаех стачката да продължи и годината да се провали, защото по този начин щях да съм цели 12 месеца повече с момчето, което обичам. Но какво бих могла да направя, като това няма да стане и като плановете ни да учим заедно са на косъм да пропаднат и то само заради шибаното стечение на обстоятелствата? И как да се преживее после 3-годишна раздяла от 2500 км, как като след това не се знае дали отново един от нас ще се върне и ще продължи живота си в България???
Как да приема безболезнено факта, че има нещо, което е сериозно като образованието и може да ни раздели, как да се примиря с това, че един ден може да не съм неговото момиче? Не искам да мисля за това, но през нощта, ща не ща го сънувам...така че само се моля ако има Господ, да не позволи да се разделим, а да правим всичко заедно оттук нататък, винаги и завинаги.


и между другото, за да не е съвсем извън темата, искам да кажа на авторката да не се отчайва, да се виждате по цели 10 дена си е наистина, ама наистина много хубаво. Виж моето положение и признай, че е по-лошо. Ти все пак имаш 10 дни! А какво да кажат тези, които нямат и един? Вие сте заедно, не забравяй това, и най-важното - в България сте, а тук разстоянията рядко означават твърде много.

[DarkAngelOfHope]

Определено хубаво написано и истина.И все пак връзка от разстояние, особено вашата е възможна, най-малкото, защото вие се виждате доста пъти в месеца, в седмицата два пъти, което хич не е малко.

ами всъщност не се виждаме в седмицата по два пъти ... тва за 10-те дни беше средно аритметично иначе е имало период около месец в който не сме се виждали, а за нас това е много защото тия две години сме се виждали всеки ден с много малки изключения.

[slan4evo_momi4e]

как да се примиря с това, че един ден може да не съм неговото момиче?

това е нещото от което най-много ме е страх ... да се събудя един ден и вече да не съм неговото момиче ... мисля, че добре разбирам какво ти е в момента ... съгласна съм, че когато става въпрос за образование в чужбина нещата стоят малко по-различно ... но знам, че и болката, която изпитваш в сърцето си, страхът, който се е загнездил в душата ти са същите както и моите .... Искрено се надявам всичко при вас да се нареди добре ... просто вярвай в това, че ако ти е писано да си с даден човек, това ще се случи независимо от пречките и обстоятелствата ...

Keep loving

_____________________

Somebody wants you,
Somebody needs yu,
Somebody dreams about you every single night.
Somebody can't breathe, without you it's lonely
Somebody hope that some day you will see
That somebody's me

[miShle]

Чета това и имам чувството,че е написано на друг език... Вече като чуя думата любов и нз какво ми става..Гадното е,че не я свързвам с нищо хубаво... Колкото и да искам не мога да се поставя в ситуцията ти,защото всичко това което ми описваш никога не съм го изживявала.смисъл всяко момче с което съм била е било просто поредното...

[BeBsItO]

evala ti.... denq mi zapo4na dobre s pro4itaneto na tvoito pisanie.... brao macko, samo taka! OBI4AITE SE!!!!

[GD]

Много готина тема направо се разплаках

[KAKASHI SENSEI]

и азззззззззз

[yuyuto]

Бравос! \/

[CrazyWitch]

Велико! И аз искам да съм вселената за някой, а не винаги да съм на заден план. Апфу. Всеки сам си го прави. Явно аз не знам как да го направя.

[krem4et0]

Аз дено живея на 5 минути пеша от мъжа си, се случва да го виждам по 10 пъти в месеца.............така че рзстоянието не е причина или повод за раздяла. А доколкото взетото от тебе решение-имам колежки, които поддържат връзката си вече 4-та година по този начин и са все още заедно с половинките си. А и има сесия, ваканции...........в крайна сметка повече време ще си с него в годината, отколкото далече от него!
А какво да каже 1 моя колежка, чието гадже е в Ирак вече 4-ти месец и е там до края на Януари без да се виждат................ама са си заедно и се обичат.