ей ето ти тема
Може ли да обичаме някого
и същевременно да го осмиваме?
/есе/
Много сложен въпрос.Може разбира се ако наистина обичаме някого.В произведението на Ивайло Петров “Преди да се родя” това изпъква много ярко.Човек иронизира своите близки,показва отрицателните страни в тях, но въпреки всичко ги укорява или заклеймява.
Ако погледнем от гредна точка на съвременния човек,то това има своите положителни черти.Критикувайки много,ние му показваме слабостите. Така той ще разбере,за какво става въпрос и ще се поправи.Авторът показва на баща си,че той “като мнозина от нашия род не беше от най-умните,а за майка си,че “тя наистина приличаше на каракачанка:черна като въглен,мършава,навлечена с пъстри фусти”.В тези думи се чете не само ирония,но като че ли и някаква топлина.
За мен Ивайло Петров се надсмива над героите си за тяхното невежество и пресметливост,но въпреки вскичко не ги упреква за недостатъците им. Това ни кара да се замислим за хората,живели някога.Нима съвременния живот не носи някои от чертите на миналото?Затова осмивайки стария начин на живот,ние може да иронизираме и част от грешките на съвремието ни.
Обичта,с която авторът ни заразява е много силна.Тя се чувства и през хумора.Въпреки всичко,ние обичаме своите близки заради конкретни неща.В случая писателят уважава майка си за нейното трудолюбие и оптимизъм,за способността й да се справя с трудностите.
За мен лично може да обичаме някого и едновременно с това да го иронизираме!!!
това е от помагалото