Любовта и осмиването.Тези две думи някак си не ми се връзват в едно изречение.Вярно,че момиче на моята крехка възраст едва ли може да даде компетентно мнение относно темата за любовта,но аз си я представям като най-страхотното нещо на света.Чувството,което те кара да летиш и те пернася в друга реалност.Много неща са се писали за любовта,но кагото човек я изпита е съвсем различно,не е като по книгити и американските филми.Присмиваш се на лудо влюбените,а изведнъж си заслепен от любимия човек.Това се нарича любов и някои хора казват,че тя ще спаси света и че любовта ни прави по-добри хора.Според мен това така търсено от всички ни чувство ни прави на първо място слепи за недостатъците на половинката ни.Той/тя е най-съвършеното същество на света и нека използвам едно клише,сякаш е ангел паднал на земята.Няма по-добър от него,няма по-красив,той е идеален.Как тогава влюбеният може да осмива любимия човек?Как мога да го иронизирам и да го злепоставям пред хората?Как мога да допусне да не е добре,след като той,той е моят живот.Неговото щастие е моето щастие,неговата усмивка е моята усмивка?НЕ!Не мога да си представя,че любовта позволява осмиването.Че чувството да живееш заради някой друг се свързва с подигравки към него.Ако осмиваш-осмивай,ако обичаш-обичай!


Е,това е мойто мнение.Написах го съвсем набързо и едва ли ще го ползваш,но все пак.