Тъйй.. Ще започна с това, че с приятеля ми се разделихме след 2 годишна връзка... и сега се опитваме да бъдем само приятели въпреки, че само от моя страна има по специални чувства. Знам, че повечето ще кажете, че е невъзможно това нещо особенно щом още го обичам и .. едвам се здържам да не го целуна и прегърна, но аз се опитвам да го направя възможно въпреки че ме боли ... Пак се радвам, че успявам да го видя. То се налага да сме приятели за да се виждаме, защото той е от друг град. Аз съм на мнение, че той не е на ясно с чувствата си, защото както ми твърди, че се е променил в отношението си с мен и ме вижда по друг начин.. така и разбрах, че все пак му е гадно като му приказвам за други момчета. Може би е точно чувството за принадлежност. Аз знам, че има много по-добри от него.. Знам, че ще се намери кой да ме обича, но на дали аз скоро ще обичам по тоя начин.. огрооомен Супер ми е тъпо не за друго, а защото лятото пак се разделихме .. държеше на 1 месец, но тогава бяхме се отдръпнали озлобени един от друг, но след това се върна. Чудя се.. бива ли да имам някакви надежди ... вие как мислите? Случвало ли ви се е нещо подобно. Споделете!

Амз.. искам да кажа и че въпреки чувствата ми към него си давам много голям стоп .. спрямо това момче, защото знам че не бива да сме заедно...