как сте се чуствали когато сте загубили близък човек?

[pissanka_93]

Наскоро загубих много близък човек и не мога да го преодолея.Когато се сетя за него винаги плача. Кажете ми моля ви как сте се чуствали вие когато сте губили близък човек. Може също да ми кажете и как да спра да плача. Благодаря ви предварително!

[Cool_Bitch]

Edinstveniqt na4in e samata ti da se uspokoi6 nikoi nemoje da ti pomogne.Dai si malo du6evno spokoistvie.Normalno e da si pla4e6 za blizkiq 4ovek,no trqbva pove4ko da se sdarja6.Izlizai s fr-tata navan zanimavai se s ne6to,koeto 6te ti otvle4e vnimanieto pone za mig.Uspeh4e i dai go po-spokoino,znam 4e e tejko!!

[teenkopele]

Когато преди доста години изгубих дядо ми, Бог да го прости, не бях на себе си и плачех много. Дори сега, като се сетя за него ми става кофти, но и да искам не мога да го върна...а какъв печен дядка беше...

[Kisses_P]

Незнам как да ти помогна... не мога да ти кажа как да го преодолееш... и на себе си не мога да помогна.Преди 7 месеца изгубих един невероятен човек.. завианги.. все още не мога да го приема.. не мога да повярвам че няма да го вида никога повече...почувствах се наиситна зле.. предадена,излъгана.. с едно чувство за вина в мен,че е можело да прекарам повече време с него,макар и псоелдните емсеци от живота му да му гостувах по-често..незнам...направих и грешката да отида на поклонението.. да го видиш лежащ,студен..и тези думи остават в съзнанието завинаги..случва ми се вечер като не мога да заспа и се замисля да се разплача..не мога да контролирам емоциите просто.. като се замисля така е като обичаш някой безумно много и го загубиш...
ПП. става дума за дядо ми.. просто беше страхотен..няма втори като него и ужасно много ми липсва.. бог да го прости..

[Blab]

Първо - гняв.
После - самота.
Всъщност страдаме заради самите себе си, какво сме изгубили ние, колко много ще ни липсва.
Години по-късно се замислям какво им е било на другите, по-близките му хора.

[Seducti0n]

Здравей.Само мога да предполам,колко ти е тежко.Загубата на близък човек,се преодолява изключително трудно,понякога чрез помоща на психолог.

Помъчи се да потиснеш поне за малко сълзите и болката и да си кажеш, че живота продължава.Няма как да върнеш,починалия човек, колкото и да ти се иска.Не се затваряй в себе си а потърси отдушник,рисувай,слушай музика,въобще ангажирай вниманието с нещо,което да те отдалечи от неприятната и болезнена мисъл.

Нищо не е в състояние да заличи мъката ти,но поне направи опит да я смекчиш и да не страдаш толкова много.


Колкото и банално да прозвучи-"Времето лекува"-рано или късно ще дойде момента в който ти отново ще стъпиш на крака и ще продължиш напред.Бъдещето е пред теб,не позволявай на тъгата да ти попречи да живееш пълноценно.Не може цял живот да оплакнаш нечия съмрт-знам че звучи неприятно,но това е самата истина.

Може би сега,той/тя е на едно по-добро и красиво място и бди над теб.Успокой се,всичко ще премине,не се страхувай.

[HePeAJIeH]

Както и в любовта така и при загубата на близък ВРЕМЕТО ще помогне.Изумително е как това клише може да намери приложение в толкова много трудни и тежки ситуации.Да няма да успееш да го забравиш но ще успееш да забравиш мъката си и страданието.Щом съдбата е решила да си отиде нека така да бъде.Ние не можем да променим съдбите си и не можем да ритаме срещу тях!Каквото е отредено да се случи така ще стане.След време ще се усмихнеш и ще осъзнаеш че той/тя е на по-добро място! Не се отчайвай а вярвай в това! Всичко ще бъде наред! Лека вечер!

[Harum_Scarum]

Аз като загубих чичо ми,после дядо ми ми беше много кофти ревах нали,но незнам как точно да се изразя още не мога да го повярвам че по-вече никога няма да ги видя и си мисля виж ся утре ше ги срещна и така...

[tItEufFf]

Когато пра-баба ми почина не разбирах нищо. Просто един ден майка ми дойде и каза: баба почина. Тогава дори не знаех смисъла на тази дума. Даже на погребението и не съм ходила...бях прекалено малка
Когато баба ми почина...също все още бях много малка. Но сега рева от време на време, когато се сетя за нея....

[Nikol_666]

v4era dqdo mi po4ina postoqnno pla4a mnogo mi lipsva imam sushtiq problem i az vse pla4a kato se setq za nego (dori i sega) ako sama ne se uspokoq koi drug!?!? misli za neshto drugo

edit: dqdo mnoy mi lipsvash i mnogo te obi4am

[tainstvenata]

Не съм губила близък човек,дядо ми е починал когато съм била съвсем малка и не помня и не съм осъзнавала,но е трудно да забравиш бих казала невъзможно но с времето се свиква минали са вече 11 години а маика ми все о6те не вярварва,че го няма трудно е много е трудно но трябва да се упокоиш все пак живота продължава и трябва да се стегнеш.

[?love_haTe!]

Разбирам какво е да загубиш близък човек.
Първо ми става много тъжно,после изпитвам гняв..
Чувствам се празна,не говоря почти,не се храня..
След 2-3 месеца горе-долу се съвземам и продължавам на пред.
По принцип никога не съм плакала за конкретен човек,освен за
най-добрата ми приятелка,която почина..
Това беше най-голямата ми загуба...от тогава се промених много
и наистина трудно го преживях..и все още не съм напълно..
Когато се сетя се депресирвам..

[sladku_bebzi]

На мен ми се е случвало 2 пъти Само, че тогава съм била много малка и предполагам, че просто съм го приела като нещо, което е трябвало да се случи...

[DisciplineAndOrder]

Наистина е много тежко,когато загубиш близък,било то роднина или добър приятел...Но с месеците,при някои хора-с годините,се преодолява.Животът ти продължава!

[_BoSSy_]

Преди 9 месеца наръгаха с нож мои близък приятел-не можаха да го спасят. Тогава за първи път разбрах какво е да загубиш някои близък..2 месеца по-късно почина дядо ми..сънувала съм го с вечери,само за него мислех и ми беше само пред очите...
Август месец поради лекарска грешка почина една моя мн добра приятелка-беше на 19 години.Познавахме се от 3-4 годишни хлапета,и живеехме къща до къща...
Неможете да си представите как се чувствам всяка сутрин(тръгвайки за училище) когато минавам покраи неината къща и й виждам лицето на некролога..
Сълзите си съм ги крила,пред никои не съм плакала-нищо чудно да са ме мислели за безчувствена кучка..Бях толкова дезориентирана и сдухана,че нямаше на къде повече..Пък на всичкото отгоре и кучето ми сгазиха... .Бях пред прихически срив..
Но както се казва-времето лекува..

[die_die_my_darling_]

на мен баща ми почина преди 3-4 години и все още ми е болна тема.
Ама казват че времето лекува.

[INF3RNO]

Sega 6te spodelq ne6to koeto ne obi4am da govorq za nego,no da se nadqvam,4e 6te ti olekne kato znae6 4e men pove4e me boli ot teb.
Zna4i predi 2 godini po4ina i posledniq 4ovek ot proklqtieto ni.
Az taka mu vikam tai kato ot 2001 god do 2005 prez dekenvri mesec sredata umira6e po edin rodnina ot edna i su6ta bolest rak na surceto.
Purvoq dqdo mi sled tova pra dqdo mi sled tova lelq mi sled neq svako mi i nakraq pra baba mi.Ostanalata 4ast ot familiqta treperex me i neznaexme kakvo stava i koi 6te e sledva6tiq.No moqta sega6na babka s koqto si jiveq otide na vra4ka i tq kaza,4e imame napravena magiq ot zli xora i tam za nam kolko si leva 6te razvali magiqta.I nz kato 4e li podeistva.Ot 2 godini nasam vsi4ki sme jivi i zdravi da 4ukna na durvo.
Ne si izmislqm taq istoriq da te nakaram da se po4uvstva6 po dobre ami prosto ti kazvam istinata.S takova ne6to znae6,ako ne e vqrno 6ega ne biva.Taka,4e vsi4ko e taka kakto ti go pi6a.Az puk m/y nqma da ti kaja kakvo mi be6e togava na men.5 godini bez da se usmixna ot surce.bqx kato paraliziran prednite 2 godini do sega ot 6oka koito izjivqx.Mi to az bqx po4nal samo dead peopple da sanuvam.Celiq poten se subujdax posred zima.
Tova e koeto iskax da spodelq tuk s teb

[hisy]

ми на мен ми е страшно гадно когато загубя близък човек... както се казва : '"Човек оценява това което има чак след като го загуби "

[clever]

ужасно..........
тази година 1 ден след рождения ми ден почина един близък от инфаркт /е.. аз разбрах малко по-късно;майка ми не искаше да ми разваля настроението../ ... много се надявахме да се оправи след една операция;която претърпя;но.......
чак ми се ревеше.....

[rauwkost]

Чувствам се зле, чувствам се празна, чувствам се като пребита и след това сгазена от влак. Изпадам в нервна криза, не се храня, не спя, не говоря с никой.. Трима мои приятели починаха, и тримата ужасно млади, още не видели нищо от живота.. Преди 2 години починаха 2-ма, преди 6 месеца загубих и трети.. боли ме.. ужасно ме боли, но гледам да не го показвам пред хората.... смея се а ми се плаче, от както се случиха тези трагедии не съм се смяла истински, нито пък се радвам на празници или рожденни дни.

[lenito_sf]

баща ми почина преди 3 години почти .. но все още не мога да го преодолея и няма никога да го направа.. но мила времето лекува ..

[Boyd]

Успокоението ти е - и да ревеш и да не ревеш - пак същия кур. Нищо не можеш да направиш, така че си мисли с главата винаги, за да те контролира тя, а не ти нея.

[bubblebabe]

Ужасно.

[nadety250]

Чувствам се ужасно и изпадам в дълбока депресия ;(

[Darkkiss]

пак същото