как сте се чуствали когато сте загубили близък човек?

[lingling]

мда... като бях малка дядо ми почина. понеже той живееше в друг град и рядко се виждахме не ми беше мъчно за него... само ми беше странно че вече няма да го има... а сега когато вече разбирам повече, сигурно би ми било по тежко. така че само мога да си преставям какво ти е... аз мисля че е добре да си поплачеш... ще ти мине с времето...

[marin4itu]

Преди около година загубих приятел от компанията. На всички ни дойде като гръм от ясно небе. Беше страхотен човек, винаги ухилен и говорещ простотии. Сещам се доста често за него, сещам се за многото весели моменти. Почивай в мир, Дидо!

[Belair]

Колкото и да мисля,знам,че не мога да върна мъртвите

[BrainlessROCKBABY]

v4era dqdo mi po4ina postoqnno pla4a mnogo mi lipsva imam sushtiq problem i az vse pla4a kato se setq za nego (dori i sega) ako sama ne se uspokoq koi drug!?!? misli za neshto drugo

edit: dqdo mnoy mi lipsvash i mnogo te obi4am

уф, почти преди 2 месеца дядо ми почина...първо не можах да го повярвам и реших, че е някакъв кошмар, че сънувам. После разбрах, че е истина...Не можах да го видя за последно. Плаках доста, но осъзнах, че е на по-добро място, определено. Мъчно ми е, но знам, че нищо не мога да направя. Замислям се какво ли й е на мама и на баба...Страшно ми липсва, дори и в момента сълзите ми напират, но се старая да продължа напред, предстоят ми изпити все пак.

[chill]

Чувствах се хмм:
-невярваща и отричаща очевидното
-ядосана,много ядосана
-тъжна,много тъжна
-дезориентирана,целта на деня ми беше да си легна отново вечерта
-примирена
Загубих двама от най-близките ми за доста кратък период от време и си беше трудно и тегаво. Не спиш като хората,не ядеш като хората,абе въобще не живееш като хората.
Тъпото беше,че се правех на много силна и си съберах всичко,докато не се сринах,не го прави и ти.
Та единственото нещо което помага,колкото и банално да звучи,а то звучи банално, защото е истина,е времето. Просто свикваш. Та друг съвет надали мога да ти дам..реви си докато се наревеш

[Asatov]

Няколко дена преди да почине дядо ми ми каза нещо което никога няма да забравя....това му бяха и последните чути думи от мен...Той лежеше на леглото а аз правех нещо на мивката изведнъж той каза "Дядо,аз ще умра но ти няма да плачеш" аз онемях и не можах да му отговоря нищо......Спомням си и как научих за смъртта му прибирах се от училище и се засякохме с майка ми бях си взел закуска когато тя ми съобщи гърлото ми започна да пука някак си(сещате се за какво говоря...)на минутата си спомних какво ми каза дядо и не пророних нито сълза естествено вечерта си поплаках но това ми беше едиственият път...Но съм сигурен че ако отида на гробища няма да мога да се сдържа...за това не го правя...Като цяло осещането е неописуемо просто....Но при мен мъката отмина с времето...Надявам се да съм ти помогнал

[ijustwantyou]

Да загубиш близък е ужасно гадно.Преди два месеца и половина и аз загубих татко ми =/ Отначало (първия месец) бях като гръмната...не ми пукаше за нищо и никой.Колкото и странно да звучи това което ми помогна да се съвзема беше...МУЗИКАТА...да без майтап...И все пак тя не може да измести татко,но той вече ми е един толкова сив спомен...сякаш са минали години оттогава...често усещам че нещо ми липсва гадно ми е...и все пак се мъча да не плача защото няма смисъл...

В целия ми живот най-истинската и изпълнена с чуства сълза беше когато го целунах последно на погребението.Сълзата беше само една но сдържана през деня,който пък беше цяла вечност =/ А той той беше толкова студен-като камък...

[VHack]

губил съм близък и то не веднъж и ми е било все едно. Но е различно това да си близък с някой от това да го обичаш.

[Mastta]

единственият лек е времето ..

[YouCantStopMe]

Губила съм близки,много близки.
Чувствтото е ужасно.
На мен ми се отрази много на психиката.Първите дни не знаех какво става.Освен това виждах как роднините ми плачат непрестанно и това още повече ме депресираше.
Тогава си мислех,че не е честно това да се случва.Сякаш изгубих нанежда във всичко.Толкова се молихме,вярвахме и накрая..
Но както казват-това те прави по-силен.
Често се сещам за тях(мир на праха им),но нали времето лекувало?!?

[TeenSpirit]

Всички плачем , когато загубим близък човек, но това е нормално... В началото е трудно да повярваш , че някой , с който си си говорил и си се смял до вчера , вече няма да го видиш.
Не се насилвай да не плачеш.
Плачи щом имаш нужда.
След време ще свикнеш с мисълта и няма да плачеш неутешимо... не казвам ,че няма да ти е тежко
Плачи , щом имаш нужда- не дръж тъгата в себе си .

[zai4ety13]

на 27 март почина повторният ми баща.Беше ужасно.Не знаех какво да мисли,какво да правя...дори не плаках.Бях като във шок! Стоя,мълча и не мисля за нищо...сякаш просто не съществувам...много гадно беше.Гадно беше също тава, че на 30 март(3 дена след смъртта) имах рожден ден,а на първи април,трябваше да участвам в една програма "50 години хумор и сатира в Генерал Тошево" беше ужасно...броени дни след толкова голяма загоба да трябва да правя това....
Макар,че вече мина месеш,аз все още не го осъзнавам...сякаш е сън....ужасно...ужасно... А най-ужасно е да гледам как мама страда по неината тръгнала си вече от този свят любов...

[LUDAKIS1]

Зависи от човека .. баба ми почина на 89г. и за да ви покажа колко бяхме блиски бих дал пример - за съжаление жената чуваше много зле и от цялото семейство само с мен се разбираше без проблеми когато говореше с мама не я чуваше когато говореше с баща ми твърдеше че той и крещи само с мен никви проблеми и тва беше така защото аз нон-стоп киснех в нейната стая говорехме си през цялото време , играехме карти , гледахме тв и така нататък спокойно бих казал че беше най блиския ми човек. Един ден тя ми каза че след време се някога тя ще си отиде .. защото няма как .. говорехме на тази тема повече от 3часа ии когато този момент дойде ... аз не плаках .. нз как но не ми се плачеше повече си мислех за моментите ми с нея сетих се за този разговор .. може би трябва да приемеш чее .. както казват хората писано е станало е .. няма какво да направиш знам че това което изписах не ти помага ,но ... помисли си пак със сълзи какво ще промениш нищо .. затова продължи напред и най важното носи спомена със себе си ,но не за да плачеш а за да се гордееш че си познавала този човек !

[st1ka]

..

[thelideto]

Ами все човек се чуства гадно когато загуби някои човек още повече близак

[xcomplicatedx]

.......

[veseto0o0o0o]

Ми тъжна, но не чак толкова .. незнам защо

[Slave4You]

Отначало не мога да повярвам,че е станало и все си мисля, че е някакъв ужасен сън, после като разбера че не е .. РЕВ!
Само времето помага, ще видиш, че след известно време няма да е така. Дотогава гледай да си покрай близките си и да се подкрепяте

[Madn3s5]

Стига сте говорили глупости. Времето НЕ помага.. давам за пример майка ми.. Преди 12 години загуби майка си (баба ми) И преди 5 баща си (дядо ми) и все още не може да го преодолее..след загубата на близък човек,най близкия или просто обичан човек в сърцето ти остава празнина която никой и нищо не може да запълни, най малко пък времето.. С всеки изминал ден осъзнаваш че въпросния човек го няма и е завинаги, тогава ти става още по тежго и тегаво. Просто трябва да свикнеш с мисълта, да вярваш,че починалия е на по добро място, и че всички умираме рано или късно. Гледай да не оставаш сама, намери си хоби, бъди сред хората и продължавай напред колкото и тежко да е..Мисли си как този заради когото плачеш не иска да вижда сълзите ти.. Усмихни се заради него/нея и гледай напред.

[TwoSmokingBarrels]

Първо - гняв.
После - самота.
Всъщност страдаме заради самите себе си, какво сме изгубили ние, колко много ще ни липсва.
Години по-късно се замислям какво им е било на другите, по-близките му хора.

+1

[bori96]

Много е тъжно знам. И аз преди два месеца загубих много близък човек . По цял ден плачех, дори и както каза авторката - сега като се сетя отново плача. Не е лошо да поплачеш, за да ти поолекне, но ти знаеш, че това няма да промени нищо. Трябва да бъдеш силна, да гледаш напред и да цениш и обичаш хората, които все още са до теб. Никой не може да ти помогне, освен ти да го осмислиш. Случи ли се нещо такова няма как да го поправиш или да го забравиш. Винаги ще е с теб, но трябва да намериш сили. Успех, ще се справиш!

[Sophie M.]

И аз загубих много близък човек. Баба. Толкова много я обичах, бяхме неразделни, но когато един ден влезе през вратата, й прилоша, получи инфаркт и почина на място. Бях съсипана, не можех да повярвам, мислех че е само сън и когато се събудя тя отново ще е до мен. Но уви, не беше така. Мина месец, после два, а сега когато се навършва една година от смъртта й, аз още плача като се сетя за нея. Донякъде хората са прави, че времето лекува, но не винаги е така. Хората са много различни и се справят със загубата по коренно различен начин. Някои като говорят за починалия, други се затварят в себе си, трети игнорират случилото се и просто продължават напред, а други прибягват до наркотици и алкохол. Но рано или късно, ще разбереш, че това е реалността и не можеш да върнеш времето назад. Болката, ще остане в теб, но може би ще намалее. Неведнъж ми се е искало да я видя за последен път, да я прегърна или само да чуя гласа й. Разбирам какво преживяваш, но на мен не ми стана по-леко след "време" както казват много хора. След година, аз се чувствам по същия начин както и първият ден и не мога да го променя. Болката остава. И ние трябва да научим да живеем с нея, колкото и трудно да е.

[JuStElly]

Преди по - малко от година загубих дядо ми,който ме беше отгледал и научил на толкова много неща... Някак си не беше такъв шок,защото той от години боледуваше много сериозно,болестите му направо нямаха край... няколко месеца преди да почине,вече си мислех,че е дошъл края,но някак си се стабилизира.Стабилизира,об аче не е точната дума,бих казала,че просто удължиха мъките му.Не можеше да яде,дишаше трудно,болеше го... да го гледам така беше много по - голяма болка,предпочитам да си беше отишъл по - рано.. най - много,обаче ме заболя,че не можах да го видя за последно,не можах да отида на погребението му... все още не мога да осъзная,че никога повече няма да го видя,имам чувството,че е заминал някъде и все някога ще се върне...
Истината е,че времето не помага.Болката никога няма да спре.Знам,че е клише,но болката никога не отшумява,просто се научаваме да живеем с нея.

[Amore-Mio*]

Времето лекува.

Лекарство за това няма. Гадно е, но постепенно с времето, се свиква и с липсата.
Горе главата. Животът свършва за едни, но продължава за други.

[SHPAIdURmeN]

mm След време и аз ще разбера, може би след няколко месеца..... :/