как сте се чуствали когато сте загубили близък човек?

[Sophie M.]

И аз загубих много близък човек. Баба. Толкова много я обичах, бяхме неразделни, но когато един ден влезе през вратата, й прилоша, получи инфаркт и почина на място. Бях съсипана, не можех да повярвам, мислех че е само сън и когато се събудя тя отново ще е до мен. Но уви, не беше така. Мина месец, после два, а сега когато се навършва една година от смъртта й, аз още плача като се сетя за нея. Донякъде хората са прави, че времето лекува, но не винаги е така. Хората са много различни и се справят със загубата по коренно различен начин. Някои като говорят за починалия, други се затварят в себе си, трети игнорират случилото се и просто продължават напред, а други прибягват до наркотици и алкохол. Но рано или късно, ще разбереш, че това е реалността и не можеш да върнеш времето назад. Болката, ще остане в теб, но може би ще намалее. Неведнъж ми се е искало да я видя за последен път, да я прегърна или само да чуя гласа й. Разбирам какво преживяваш, но на мен не ми стана по-леко след "време" както казват много хора. След година, аз се чувствам по същия начин както и първият ден и не мога да го променя. Болката остава. И ние трябва да научим да живеем с нея, колкото и трудно да е.