Разбирам какво е да загубиш близък човек.
Първо ми става много тъжно,после изпитвам гняв..
Чувствам се празна,не говоря почти,не се храня..
След 2-3 месеца горе-долу се съвземам и продължавам на пред.
По принцип никога не съм плакала за конкретен човек,освен за
най-добрата ми приятелка,която почина..
Това беше най-голямата ми загуба...от тогава се промених много
и наистина трудно го преживях..и все още не съм напълно..
Когато се сетя се депресирвам..