Да загубиш близък е ужасно гадно.Преди два месеца и половина и аз загубих татко ми =/ Отначало (първия месец) бях като гръмната...не ми пукаше за нищо и никой.Колкото и странно да звучи това което ми помогна да се съвзема беше...МУЗИКАТА...да без майтап...И все пак тя не може да измести татко,но той вече ми е един толкова сив спомен...сякаш са минали години оттогава...често усещам че нещо ми липсва гадно ми е...и все пак се мъча да не плача защото няма смисъл...

В целия ми живот най-истинската и изпълнена с чуства сълза беше когато го целунах последно на погребението.Сълзата беше само една но сдържана през деня,който пък беше цяла вечност =/ А той той беше толкова студен-като камък...