Уважението

[gandalfepi4]

ми баш на германците нищо не са им направили. че в миналото са били кръволоци били са, но такива са били времената до голяма степен. пък и геноцида срещу тях не може да бъде оправдан от каквото и да е.

[ZipFail]

ми баш на германците нищо не са им направили

..освен кризата..
но да не навлизаме в тая тема, че не знам за кой път се обсъжда в тоя форум..

[MochaOnMyLips]

Уважението не се печели с уважение.
Факт. Когато уважавам някого, то е заради качествата му, не защото той ме уважава. Мога да уважавам пълен гадняр, стига да е наистина добър в това, което върши. Всъщност много малко от хората, които аз уважавам, уважават мен и обратно - понякога си мисля, че двете неща невинаги са съвместими.
А и като цяло рядко уважавам другите.

[YouDontKnowMe]

Обичам темата за уважението. Винаги я чувствам много близка.

Така, първо. Много обичам на село баба ми и дядо ми ( типично патриархално семейство) да ми казват - умай уважение, уважавай я/го, той/тя ти е баба/баща/майка/дядо/леля и т.н.
Е , за мен уважението не се определя в това да лицемерничиш и да показваш добри обноски , и толеранс, а в това да бъдеш искрен, да показваш истинските си чувства в момента. За мен тяхното "уважение" си е чисто лицемерие.
Их, и майка ми пак трябва да намеся...
Когато нещо не й изнася, винаги ми повтаря - ти грам уважение не показваш , бла бла бла.
1. За мен уважението , както казах - това е да бъдеш искрен с един човек. Аз с нея съм - понякога съм груба, сарказтична, цинична , но това не значи, че не уважавам човека срещу мен. Щом му показвам какво мисля, какво чувствам, щом се разкривам пред него - значи го уважавам.
2.И да не я уважавах майка ми - тя няма моралното право да ми казва да я уважавам. Това е нещо , което се чувства. Не нещо, което ти казват да правиш.

Ако проявявам толеранс към някого, демонстрирам добро възпитание и обноски, това не е от уважение. Както казах де <- възпитание.