Ако уважението се изразява в изслушване, помагане, толерантност към мнението на другия, дори и различно от моята гледна точка, да значи уважавам всички. Но от друга страна, не би трябвало, това че влизам в спор с някой, да значи, че не го уважавам. Конфронтацията на възгледите не е нещо лошо, стига да се прави по интелигентен начин, също не е казано, че в спора не може да се стигне до консенсус. Това е тренировка на мозъка малко или много. Не смятам, че е нещо ниско, както се беше изказал някой по-нагоре.
Но все пак разлика при мен има, защото истинското уважение към човек се проявява, когато се респектирам от качествата му. Това е уважение, което има по-голяма стойност. Другото се проявява заради "хуманните ми наклонности".