Разбирам те напълно..всяка вечер в къщи е така...както да речем тази вечер се скарах с маика ми за супер глупости..баща ми го няма(в Сибир е) по работа е там....често пъти ми е идвало да избягам от дома...преди около 1 месец по голямата ми сестра претърпя катастрофа в която по чудо оцеля и понеже на всички им беше изнервено аз го отнесох..бях стигнала до таква степен че не можех да си кажа името....незнам аз ще те посъветвам да си мълчиш...говори си всичко на ум знам че е трудно,но се налага.... успех